И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах

  И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах.Важното е ти да ме разбереш не другите.Защото това е нашият живот , не техните.
 Тази година в учебната ми програма вкараха нов предмет "професионална етика" .На пръв изглежда изключително скучно ,само че не беше така.Попаднахме на учителка ,която обича да анализира хората.Когато влезе в първият ни час тя пожела всеки да се опише с по 3 думи.Моя милост беше предпоследна и имах възможността да чуя как се определят другите от класа ми и когато дойде моят ред някак си знаех какво ще кажа за себе си.Но когато се изправих и започнах да обяснявам характера си намерих точно определение за себе си "Аз съм всичко." ,да ви кажа нямаше второ мнение.

  Това се случи толкова отдавна преди 3 месеца и аз все още си спомням думите си.Защото те се оказаха значително важни за мен.И дори в този момент в които се чувствам и аз не знам как (уморена ,объркана ,наранена ,ядосана ,щастлива,обичана ...) виждам че съм дала точното определение. Защото аз може безкрайно да обичам един човек и безкрайно да го мразя;мога да не се интересувам от даден човек ,но мнението му може да не жегне жестоко.Мога да съм песимист ,а в следващият момент оптимист;мога да забравя незабравим човек.Мога да създам епопея на забравените.
 И в крайна сметка въпреки че до мен определено има хора,които ме обичат понякога се чувствам сама.Понякога не искам никого до себе си освен книга изпълнена с приключения и обрати.Понякога съм повече себе си ,а понякога се губя в превода.Но знам че моето  истинско аз винаги ще е там ,за да може да довърша главата ,да обуя дънките и да изляза ,да отида при хората ,които ме обичат.

S.A.