Разгневена и решителна

Ще бъда честна.Бясна съм.И то не от днес,не от вчера ами сигурно от срядата.
Бясна съмна глупавите хорица,който измислят смотани правила,който сме длъжни да спазваме ..или всъщност какво ще стане?..Бясна съм на хората ,който се предават без бой,на хората който оставят животът да тече без да се замислят дали правилно са постъпили.Бясна съм на хората ,който се страхуват.На тези който се възгордяват и ти приказват зад гърба,но щом се обърнеш веднага млъкват.Бясна съм и на тези който изхвърлят домашните си любимци.Дам може би на тях съм ядосана най-много ,на тези коравосърдени,отвратителни,мазни,долни,гнусни и още какви ли не същества.Как може дори само да си помислиш да го направиш.Та то е живо същество,то диша ,храни се,обича...За мен това е по-лошо дори и от убийството.Защото поне докато убиваш човек го правиш сравнително бързо,а когато изхвърляш най-добрия си приятел(защото това са домашните любимци,няма значение  дали са кучета или котки,дали са падагали или хамстери,те са нашите най-добри приятели)той умира бавно.Дали ще е от липсата храна или от студ,дали ще го блъсне кола или.....охх не ми се иска да продължавам защото вече ще откача.Та до къде бях стигнала,а да ..Бясна съм и на смотаните родители който не могат да контролират децата си.Толкова ли не може да провериш дали детето ти излиза като пълна к*рветина (или парцали както ги нарича баща ми) или като нормално дете.Толкова ли не можеш да се поинтересуваш къде е детето ти ,а не "О не тя/той е с онзи или онази" и до тук.Е да му се незнае родителите сте.А децата ви пропадат...Отчаивам се. Около мен е пълно с 12-13 годишни момичета,който пушат ,пият,постоянно са по купони,обличат се като да не казвам какво и имат толкова грим по лицата си ,че дори е грозно(оранжево с черничко и под пласта грозно,познаите какво е това.А да естествено че е кифла)..Докъде стигнахме само...
Е виждате че отново съм изгубила моя така крехък баланс.Но какво да направя такава съм, импулсивна.Дори като чуя или напиша тази дума кръвта ми почва да кипи.И говоря съвсем сериозно.Простото защото това е една от думиите ,които ме определят много точно от една страна.От другата може би е чувствителна и наивна,но да сменя темата за личната ми самооценка и без това  не сме съм в час по психология.

кой би го наранил..о да забравих за чудовищата

Там стигнах до главното, пак съм ядосана и то много и дори да опитам да оправя настроението си винаги идва нещо гадно.Надявам се гадостта да е свършила и пазара утре(ще ходя за дрешки) да оправи настроението ми и да повдигне духа ми.Въпреки че успешно мога да се разсея като например днес в часа по английски в който класната направо щях да я удоша ,си хванах книжката "Дарба:Далеч от очите,далеч от ума"(страхотна е) и успях да разсея и без това претъпкания си с информация мозък.Но работата е там че не икам да се разсейвам ,а да реша проблемите си и мисля да започна още от сега ,като спра да мисля да глупавите закъснения и забравянето на домашните и да се стегна за второто,а за първото въобще да не ми пука... Решена съм вече.Защото дори и най-малките неща в живота имат значение...Трябва и  да се захвана с оправянято на   стаята ми която е пълен хаос(колко обичам тази дума) .И да оправя  едно от най-важните неща в живота ми...

Зимна приказка

Всички знаем прогнозата за времето.Студено,ще вали и ще духа.Нo хубавото е че когато е студено няма гаден дъжд,а има хубав и прекрасен бял сняг(докато не стане на киша или не се разтопи в обувките ти XD естествено).
 Днес цял ден в София не е спряло да вали.Малки пухкави снежинки се сипеха от небето целия ден.И сега в резултат на упоритата работа на "снешинките" градът прилича като изваден от илюстрациите на някоя книжка.Всичко е бяло и блести.Дърветата приличат на застнали с бяло одеало.А небето, освем че беше сиво, в късния следобед бе станало буквално розово..
Честита зима мой мили читатели и не се мусете на снегът ,защото той може да бъде и гаден ,но може да бъде и чудесно средство за забавление...

I'll always remember you...

I always knew this day would come
We'd be standing one by one
With our future in our hands
So many dreams so many plans

Always knew after all these years
There'd be laughter there'd be tears
But never thought that I'd walk away
With so much join but so much pain
And it's so hard to say goodbye

But yesterdays gone we gotta keep moving on
I'm so thankful for the moments so glad I got to know ya
The times that we had I'll keep like a photograph
And hold you in my heart forever
I'll always remember you

Nanananana

Another chapter in the book cant go back but you can look
And there we are on every page
Memories I'll always save
Up ahead on the open doors
Who knows what were heading towards?
I wish you love I wish you luck
For you the world just opens up
But it's so hard to say goodbye

Yesterdays gone we gotta keep moving on
I'm so thankful for the moments so glad I got to know ya
The times that we had I'll keep like a photograph
And hold you in my heart forever
I'll always remember you

Everyday that we had all the good all the bad
I'll keep them here inside
All the times we shared every place everywhere
You touched my life
Yeah one day we'll look back we'll smile and we'll laugh
But right now we just cry
Cause it's so hard to say goodbye

Yesterdays gone we gotta keep moving on
I'm so thankful for the moments so glad I got to know ya
The times that we had I'll keep like a photograph
And hold you in my heart forever
I'll always remember you

Nanananana

I'll always remember you
I'll always remember you

Колко е различно

След няколко часа официално ще стана на 15.И честно казано се чувствам страмно.Връщам се една година назад и си споням нещата ,които ме интересуваха тогава и колко различни са сега.Колко различна съм аз и колко различна може би ще бъда следващата година.Замислям се как празнувах преди , с кого исках да бъда и какво исках да правя.А сега....колко различно е само.Даже ако съм честна нищо не е същото.От една страна това може би е хубаво,но  от друга се чувствам някак си празна от това че част от нещо,съществуволо някога,вече го няма.Че хората,навиците и обкражението ми и челият ми тогавашен живот са се изгубили.Изгубили във времето....
Ако имах възможността да върна времето назад честно казано не знам какво бих направила .Може би щях да съхраня доброто и да пусна лошото.Ами нещата ,които не могат да се определят като дори и лоши?Какво щях да правя с тях?
Но да се върнем в действителността,това няма да се случи.А и дори да измислят машина на времето аз ще съм най-върлияти и противник.Защото ние сме създадени да живеем тук и сега ,защото човешкият живот е кратък и ако започнем да се връщаме назад във времето няма да ни остане време да живеем.
Та горе-долу това е моята публикация.Не целях да стане дълга.А просто един ден,след много време ,когато седна да я прочета отново да си спомня за тази вечер...

S.A

Ура за мен

Скъпи читатели,знам че сте малко,но се надявам с течение на времето да станете повече.Там сега да отидем към главното.Днес се случи нещо шокиращо за мен и за моята същност.Нещо което отново показа че съм се променила....

Както традицитя повелява  на всеки 19 или 20 дни аз и моята "лигличка" Мишето ходим до библиотеката.Знам че звучи малко глупаво,но е факт .Се пак и там има интересни неща.А и си обогатяваш културата.А не четенето ти да се ограничава с това да прочетеш стената на някой си във facebook .Там както и да е...След училище се запътихме към библиотеката,но преди това задължително минахме през McDonalds ,където и стана това което стана ;Д ..Седяхме си на масата и си похапвахме и се  опитвах да я уговоря да се запознае с един сладур от нашето училище,но тя упорито отказваше,защото я било срам.В страни от нашата маса имаше един сладур ,който по нейни думи почти през цялото време ме гледаше.И подразбирате какво стана ...Уговорихме се че ако аз се запозная с онзи сладур,тя ще се запознае с момчето от нашето училище.Е събрах смелост и отидох.Започнах да говоря първото ,което ми дойде на ум."Здравейте..Може ли да се запозная с вас..Хванах се на бас с приятелката ми...Аз съм Стефи..."(той беше с още някакъв на когото не обърнах внимание).Той седеше усмихнат с леко отворена уста и ококорени очи и се чудеше какво да каже.Накрая попита "И какво ще стане ".И аз му казах че само ще ми кажат имената си и толкова (което според Аци е гадно отрязване,но аз не може да разсъждавам много тогава ;Д).И той "ок аз съм Емил ".Другото момче също се представи и май се казваше Боби,но не помня точно ;Д.И така аз благодарих и казах"Приятно хапване" и се обърнах да си ходя ,но той започна да пита "как се казвам"(явно пак съм говорила супер бързо или е бил заслепен от мен ;Д ).И аз му казах Стефи .И той попита кой е спечелил баса .И аз без да се обръщам ,лукаво му казах "аз" .И това беше излязох от заведението.После свободно включих мозъка си да разсъждава,защото повярвайте наистина го бях излючила.И когато  осъзнах  какво бях направила колената ми трепера и сърцето ми биеше лудо.Бях се преборила със срамът си.И се бях запознала със супер як сладур ,въпреки че след училище с вяръта навън не бях в най-върховната си форма,отървах се без да се изложа и май си имах почитател ;Д...
И може би е така защото никога не ми се е случвало,но беше върхът.

S.A

Just me

Знам че не съм писала от много време,но просто музата ми изчезна.Преминах през промяна,която остави белег някъде в мен и знам че аз никога няма да съм същата.Не знам дали това е за добро ,но предпологам ,че нищо вече не може да се направи.Времето ще покаже дали това е за добро или лошо.Но се пак "Каквото и да става животът продължава"...

Заради тази промяна станаха някой неща..Неразбории с приятели,родители,критични оценки(някои от нещата още са си тук ;Д).Но се старая да поправям грешките си .Знам че сгреших за много неща,но определено не съм виновна само аз .Както "за една раздяла са нужни двама " така и за един спор също.
Страмно е как се промениям,но част от мен винаги си остава същата.Като това адски много да обичам и като това че винаги прощавам.Е да нещата никога няма да са същите,но това е и за добро.Никога няма да допускам грешките в миналото.Има само бъдеще и настояше за което се борим със зъби и нокти.Опитвайки се да бъдем умни,интелигентни,възпитани и добри приятели.Опиваме се да се справим с хорското мнение както и с големия "морал".Опитвайки се накараме родителите ни да се гордеят с нас,учителите да не ни нарочват.Но и в същото време да запазим приятествата си и никога да не забравяме децата в нас,които са скрити надълбоко в душите и сърцата ни...
Животът е туден и мисля че никои няма да го отрече.Но той може да бъде и адски хубав.Напоследък забравих за това и много съжелявам.Защото въпреки всичко аз мога да намеря себе си и да се преборя със всичко и всеки застанал на пътя ми...

Life After You

Ten miles from town and I just broke down
Spittin' out smoke on the side of the road
I'm out here alone just tryin' to get home
To tell you I was wrong but you already know

Believe me I won't stop at nothin'
To see you so I've started runnin'

All that I'm after is a life full of laughter
As long as I'm laughin' with you
I'm thinkin' that all that still matters is love ever after
After the life we've been through
'Cause I know there's no life after you

Last time we talked, the night that I walked
Burns like an iron in the back of my mind
I must've been high to say you and I
Weren't meant to be and just wastin' my time

Oh, why did I ever doubt you?
You know I would die here without you

All that I'm after is a life full of laughter
As long as I'm laughin' with you
I'm thinkin' that all that still matters is love ever after
After the life we've been through
'Cause I know there's no life after you

You and I, right or wrong, there's no other one
After this time I spent alone
It's hard to believe that a man with sight could be so blind
Thinkin' 'bout the better times, must've been outta my mind
So I'm runnin' back to tell you

All that I'm after is a life full of laughter
Without you God knows what I'd do, yeah

All that I'm after is a life full of laughter
As long as I'm laughin' with you
I'm thinkin' 'bout all that still matters is love ever after
After the life we've been through, yeah
Know there's no life after you

Know there's no life after you
Know there's no life after you
Know there's no life after you
Know there's no life after you
Know there's no life after you
Know there's no life after you
Know there's no life after you, yeah

P.S. Първо още не съм си нагласила часовника ХД.И второ,да фен съм на "Здрач",но не като като онези откачилите о Едуард, о Джейкъб.Аз съм просто фен на една класическа любовна история.

И пак времето

В неделята върнахме часовника с един час назад.Е факт ,но аз още не съм всикнала.Страмно помня че миналата година въобще не ми пукаше,даже се радвах ,че ставам по светло.Но тази година не е така.Днес е вторник, а аз още не съм си нагласила часа нито на телефона ,нито на часовника в стаята ми(компютъра се сменя автоматично иначе и него нямаше да наглся) по простата причина че не искам.Аз съм си инат и дори не искам да приема тъпия факт че трябва да си сверя часовника.Защо ли?
Ако трябва да съм честна дори и аз не мога да си отговоря точно.Но просто не искам. Имам чувството ,че сякаш добавят още мъчителни часове към ежедневието ми или че някой се опитва да ми го отнемне."Крадец на време"една от любимите ми реплики напоследък(Взета е от книгата ,която чета "Крадец на време" Хд на Тери Пратчет ).Може ми да открадеш време?Естествено.Ето пример :Тръгвате си от училище и сте супер щастливи че най-сетне се махате,въпреки че като се приберете трябва да учите за конторлното по химия ,което ще бъде следващия ден.И някакъв идиот ви спира и започва да ви говори пълни глупости,неща от ,който въобще не се интересувате ..И ето той краде от вашето време на спокойствие(този пример не е реален ,просто имам страхотно въображение ХД).И на мен ми се случва някой да ми краде времето ,но е много дълго и сложно ХД...

Там това е хора...надявам се в скоро време да спра да се инатя и да си сменя часовника ,за да не подраня с цял час за училище.Въпреки че това ще бъде кошмар .....Като се замисля никога не съм го сънувала.Винаги съм сънувала ,че закъснявам ужасно...Защо ли?!

Изгубих баланса

Ако това беше дневникът ми ,щях да започна с обикновенното "Скъпо дневниче ",но е не е ,така че ще започна друго яче..
В момента часът е 21:40,.седя пред компютъра си облчена с  любимата си бяла тениска "Prada" и долнището на розовата ми пижама , слушам песента Alll I need на One Republic и си мисля колко ужасна бе тази седмица за мен ...е с няколко изключения.
Понеделникът определено беше хубав ,въпреки гадната програма.След училище се видях с Мари и се разхождахме по "Славейков" ,ходихме до блиблиотеката и ядохме вредна храна в "McDonalds" ,бяхме и с Мишето ,така че беше още по забавно.На прибиране даже се засекохме с Криси и Цвети.
Но след това седмицата вече се превърна в ужасна.
В училище някои особи бяха решили да се правят на интересни,да изпробват нервите ми и така нататък.Вкъщи пък баща ми пак "не беше в настроение".И естествено изгубих баланса ..Бях ядоса през по-голямата част от времето..
В сряда имаше малка почивка от нервите. Ходих на театър,заедно с класът ми.Гледахме пиесата  "Дядо Коледа е боклук".Беше много смешна и изобщо беше много забавно,защото до ме мен седеше един "рошав пич" ,които още повече ме разсмиваше и с който междодругото искам да се запозная хД.
До края на седмицата всичко в училище успя да се нормализира и останаха само вкъщните проблеми.Но де да беше така.Появиха се нови.Е те не бяха точно мой ,но бяха на приятел.А според мен няма по-лошо нещо от това да гледаш как някой страда ,особено близък.
Съботата бе хубава .Видях се с приятелите ми от детство .Беше забавно.Да си поговорим,да поиграем на глупави игри,да се сравняваме и да се сваляме хД.
Е стигнахме и до днескашнния ден.Последния.Направи имам чувстовото че сънувам.Тази седмица наистина ли свърши ,наистина ли си отиде.И да за да се докаже че животът е гаден днес се скарах с баща ми,защотото отказах да му се подчинявам .Вече не съм на 2 за да ми казва какво да правя ..А когато приятелите ти трябват те естествено са в Мола а не при теб.Е супер нали?!

Просто ужасно се радвам ,че на седмицата и се видя края...

                                                                                             S.A

Светът около нас

До колко е реален Светът, който виждаме ....до колко нашите възприятия ни дават представа за действителността? Тъй като ние сме ограничени и зависими от тях и от тълкуването на мозъка ни ,дали Светът ,който си мислим ,че виждаме не е просто в главите ни ?Но както се казва в една дзен притча „ако камъкът е просто в главата ми ,защо ме боли ,когато се удря в него?”Възможно ли е Светът да е илюзия и в същото време да е относителна реалност за нас ?

 Все въпроси на койтo ние хората не можем да дадем точен отговор ,просто защото това са нашите възприятия .Така ние виждаме Света с наши очи .Повечето хора казват ”не вярвам ако не го видя с очите си”.Но не можем да сме сигурни че това ,което виждаме е действителната реалност. Ами ако светът около нас е отвратителен ,от гледна точка на природа и ежедневие? Или е толкова красив ,но ние просто не го оценяваме ?Или пък ние не го оценяваме достатъчно?

 

  Всеки вижда света около него различно , по простата причина ,че всеки е различен. За едни животът е дар даден от Бога (на тези хора им казваме оптимисти) .Други пък смятат ,че живота е проклятие(нашите песимисти).

Едни грабят от живота с пълни шепи и му се възхищават. Други предпочитат да гледат намръщени отстрани. Трети пък се посвещават на това да обичат. Четвърти пък живеят за обикновеното сиво ежедневие . Пети живеят просто за да бъдат приятели.Изборът разбира се е 100 % наш.. Ние решаваме как да живеем .Как да постъпим в дадена ситуация .Какви ще станем когато пораснем. Ние решаваме как ще изживеем живота си. А колкото до това как гледаме на него...Зависи си от човека и от живота му.


S.A

Когато

Когато търсиш вечност, намираш ли миг?
Когато слушаш мелодия ,чуваш ли звук?

Когато се луташ из миналото,съзираш ли спомен?

Когато потъваш в смъртта ,правиш ли на живота си помен?

Just Stef

 Коя съм аз?Каква съм?Какви са мойте цели?Какви са мойте мечти?Към какво се стремя?...

 Като начало се казвам Стефани Антонова.Роден съм и живея в София.Зодия "Стрелец" съм (според мен една от най-яките зодии,а и съм типична представителка на зодята).Обичам топлото(но не горещото) време,шоколада,музиката,фотографията,книгите(всякакъв стил),сериалите,сестра си,най-добрите си приятелки(Марина Ангелова и Стефка Грудева)и компанията ми.Обичам да правя щури неща,просто защото ми харесва адреналина ,който кипи във вените ми.Обичам да пиша...Естестено списакът е дълъг,но сега просто не се сещам повече.Но за разлика от списъкът с нещатата,които обичам списъкът с нещатат,които мразя е много по-малък.Мразя да ме лъжат,да ми е студено,да съм болна и определено мразя кифлите хД.Е толкова от мен за сега .Ако искате да научите повече за моят живот...Следва продължение.....