Чао 2012

Е крайно време е да загърбим лошите моменти  и да продължим.Все пак идва нова година.
Като се замисля за старата не беше толкова лоша.Завърших училище само с една 5ца и всичко останало 6ци.Имам си страхотно гадже.Почти изпълних списъка си с желания за 2012.Обогатих си гардероба.Купих си и получих много книги,които исках.Захванах се с поредица,която не подозирах,че ще ми хареса,а сега я боготворя.Справям се с повечето неща.Е за сега май е добре.Е да имаше и лоши моменти и при това много.Но точно в момента не искам да мисля  за тях.Точно в момента мисля за това как пръстите ми барабанят по клавишите, за силната музика в слушалките ми,за момента в който ще имам всичко за което съм мечтала,за книги.Общо взето хиляди неканени мисли бушуват в главата ми.Но са добре дошли,защото опредено не искам да мисля за това че новата година ми се проваля.Докато се опитвам да задържа сълзите в очите си се опитвам да мисля за хубави неща,все едно се опитвам да полетя.Само ми трябва малко прах от фея.Чудя се дали заслужавам всичко това.Е да вярно е че съм доста сприхава,но това е ,защото хората яко ми лазят по нервите.Докато вижте книгите да далеч по добри.Може да имат лош край,но знаеш че е книга и ако има лош край значи не си заслужава парите.Не знам кога станах толкова необщителен човек.Истината е че повечето хора са  ми интересни,но когато ги опознаеш просто се разочаровам от повечето,а тези които харесвам е има още много хора при които трябва да отидат...
 Може би в списъка ми за 2013 трябва да напиша да свикна с хората около мен.Да положа усилия .Но за какво?Тези,които са ми наистина приятели са до мен нищо ,че съм сприхава понякога.Трябва да помисля.А едно нещо със сигурност трябва да го има "Да прикривам умело  чувствата си.".Не че е лошо да си емоционален (е според мен),но това ме вкарва в доста бели :д.
Обичам се такава каквато съм,просто трябва да се до усъвършенствам. 
Е приятно прекарване от мен.Ще се видим догодина.

S.A.

Сломена

 Искам да се свия на кълбо между завивките.Нека това бъде моето скривалище.Нека никой не ме намери никога.Искам да стоя там и да живея само с мечтите.Страх ме е да стана.Защо?Защото колкото повече се  боря толкова по-зле става.А аз не мога да стоя и да гледам как умирам.Не мога да се променя.Аз съм това,което съм благодарение на себе си и на никой друг. Всички хора които ме "обичаха" бяха там само за миг и си отидоха.А тези които продължават да са "до мен" се промениха ,тях вече не ги интересува дали съм добре или не.Толкова отчаяна, искам да се боря ,но и толкова ме е страх,защото колкото повече думи кажа толкова повече ще ме накарат да съжалявам. А колкото по-малко,толкова по-малко ме чуват, че изобщо говоря.
 Затова искам да се сгуша на сигурно и топло под юргана,да гушна мечетата и просто да изчезна. Не да умра, не да се променя ,а да изчезна.Вселената да ме погълне.Искам да бъда звезда, недостижима за никого .Или вълк в гората .Див ,красив и свободен.Просто не бих искала да съм човек. Не искам да знам какво е любов.Не си заслужава.Аз просто загубих себе си, докато се опитвах да дам всичко на всички.И продължавам да се губя, за да мога да обичам.
 Може би някой ден ще мога да съм онова всичко,което бях.Но за сега завесите се спуснаха и душата ми се пръсна на части.А звука от разрушението продължава да кънти в главата ми...

S.A.

Мъката

"Казват, че мъката преминава през пет етапа.Първо е отричането.Следвано от гнева. След това идва договаряне,депресия и приемане.Но мъката е безпощаден господар.Точно,когато мислиш ,че си свободен осъзнаваш ,че никога не си имал шанса за това."

 Живота е прекалено сложен.В един момент може да си най-щастливия човек на света,а в следващия да си съсипан.Колелото се върти и върти....

 Иска ми се да кажа че съм щастлива ,че успявам да се преборя в трудните моменти и да продължа.Да кажа че съм страхотна късметлийка,че до мене пълно с хора,които ме обичат и подкрепят.Че всичко е гладко и спокойно и върви по мед и масло.Но така ли е всъщност?!
 Предната сутрин беше разтърсваща.Събудих се общо взето от болки в корема и то много силни.Повъртях се половин час, след което станах изпих едно хапче спазмалгон гушнах лаптопа и си пуснах сериала "Отмъщението" .Епизода ми напомни за загубата някой който е бил с мен през по-голямата част от живота ми,но после си отиде.Напомни за пронизващата болка,чувството за вина ,отичането,гнева,депресията и приемането на живота такъв какъв стана след това.Все пак нямаме избор трябва да продължим да живеем.Ежедневието се грижи за това да не мислим постоянно за загубата.Но мъката си е там и просто чака да се отдадем на чувствата си.
 И все пак за мен смъртта е спасение.Живота на земята е прекалено лош за добрите същества.Трябва да си спомняш само хубавите мигове, да мислиш ,че е на по-хубаво място,да се усмихнеш и да продължиш твоя живот...
 Искам ми се да имам шанс да живея един по-добър живот.Но се съмнявам да го доживея.Старая се наистина,но когато всички видят ,че съм добра се подиграват с мен.Всъщност истината е че хората заслужават цялата мъка, просто защото сме жестоки!

S.A.

Съвестта

  Нека поговорим за съвестта.Съвестта е потребност на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки. Съвестта обикновено се осъзнава като чувство за психологически дискомфорт, което възниква вследствие от нарушаването на личните морални и етични норми. Някои философски изследвания определят съвестта като една от крайните точки на алтруизма(саможертвата).
  Това е и нещо, което доста хора нямат, и да ви кажа ,завиждам им.Аз съм човек,който много често говори и действа без да мисли и след това си пати жестоко.Не говоря за това,че ще бъда "наказана" ,просто след това ще бъда изядена от съвестта си. Едно тихо гласче в мен постоянно ми нашепва "Защо го направи/каза?" , "Защо ти е изобщо да се месиш?" ,"Защо само плямпаш?". Повярвайте ми, опитвала съм се да си държа езика зад зъбите, да не правя нищо съществено пред хора ,които не харесвам;но не се получава.Просто не съм такъв човек. А само ако знаете колко е гадна съвестта. Буквално ви изяжда от вътре.
  Стигнах до извода обаче, че трябва да се науча да ми пука по-малко.В някои от случаите просто се опитвам да помогна. Е понякога правя и простотии,но тях просто трябва да ги поправя и да ги забравя.Или най-добрия случай просто да забавя ход и да помисля .Ако пък не съм права ..еее все пак не съм убила човек...все още :д

S.A.

Завръщане

 Скъпи мой читатели знам, че ви липсвах. Хахаха много забавно .Спокойна съм знам че нямам такива (освен може би Марина която ме кара почти всеки път щом се чуем да пиша) . Пиша за себе си ,за моето бъдещо аз.Защото сега ми е много интересно да прелиствам публикациите и да се замислям за това което съм направила до този момент.За всичко, което съм постигнала.Горда съм със себе си.Имам чувството че съм преминала през ада. За да мога да живея на земята . Може да звучи мазохистично,но се радвам ,че съм минала през всичко това. Защото благодарение на тях (моите страдания)  съм човекът  който съм днес. Радвам се на много променливия си характер и на толкова променливата си коса ;на цвета на очите си ,които понякога могат от зелени да станат тъмно кафяви ,а иначе са си светло кафяви. Радват се и на страхотното гадже ,което имам. Защото той е уникален той е моята половинка буквално.Прави ме толкова щастлива и изпълнена с живот. А и ме обича дори когато не заслужавам. :) А аз го обичам още повече, нищо че е мърморко ,които само спори с мен и не ми разбира шегите. :Д :)
 Ден на благодарност. Публикация за моето завръщане.Тук съм кучки и ще ви унищожа. (Малко филмиране в Gossip Girl :д). Аааа СТРАШНА СЪМ!! :)

Целувки и прегръдки :S.A

След три месеца....

  Е ето ме отново след почти 3 месеца.Толкова ли време всъщност мина?Времето лети а на мен ми се струва все едно още е лято.Или поне все още ми се иска да е лято.Толкова отдавна не съм писала за себе си...
Ноо лятото си е лято.А аз все още съм заседнала там.В горещото време, студените напитки и в любовната магия.Когато денят си бе за мен..
   А реалността в момента е такава.Време навън е ужасно.Небето е сиво и вали сняг .Почти не е спирало от два дни.Всичко е снежно и красиво,но ако си си вкъщи на топло. Края на януари е.Но по-важното е че е краят на срока тоест всички ще ни измъчвам включително мен просто,защото на госпожите оцените се са им малко.Днес май приключих с историята и математиката .Но ми остават любимите специални  предмети.Там съм ужас.Предават ми напълно некомпетентни учители.Госпожата ми по практика отдавна трябваше да е пенсионирана злобарка ,ноо де тоя късмет.Трябва да ни изкара и нас тоест тя да похапва еклерчета със сладкарката,а ние да варим риба.Прелест просто.Изобщо няма да ви казвам как миришеха ръцете ми после и колко сапун и мокри кърпички ми трябваха да премахна миризмата й от ръцете си.А дори не съм я чистила аз.Просто трябваше да я задържа за минутка докато Цвети измиеше дъската..Госпожата ми пък по теория ем какво да кажа не съм и съседка и любимка ии се не ще да ми пише 6 ,но аз няма да се откажа ще науча всичко наизуст .
 Госпожата по БЕЛ заяви че по план следвало контролно и изобщо нямало да се съобразява с другите учители.Е нека свърша с учителите защо не почна с моите скъпи съученици.Аз уча с пълни нещастни чисто и просто това е.Направо изобщо не ми се иска да говоря с тях и честно казано това и мисля да направя.Те са пълни простаци. "Всички сме много умни" само дето като дойде контролно бутаме шалчетата под чина, за да не ни видят пищовите."Всички сме големи приятели" само дето всички си говорят зад гърбовете.Отвращават ме.Няма да споменавам имена просто защото всеки един  ме дразни с по нещо.Просто някъде трябваше да си го излея.Ама иначе не ми пука.:д Се пак си имам страхотни приятели,които нямат нищо общо с тези индивиди.
 Мари имаше рожден ден и в събота или неделя ще се събираме.Страхотно.Само трябва да измисля какво да и взема....
 Толкова съм уморена.Искам почивка поне една седмица.Няма ли да има някаква грипна ваканция?Напоследък се чувствам безлична от цялата тази олелия около мен.Точно като хората с които се разминавам.Всички гледат на някъде.Безлични ,празни.Не  искам да съм като тях.Не искам да съм лош човек.Искам да не се сърдя.Искам хората около мен да са щастливи,а не да се мразят и да си завиждат.И на всички тези безлични хора искам да покажа че дори само усмивката на лицето ти може да ти носи щастие.Искам да съм добра и усмивката да не слиза от лицето ми.Миналата година беше тежка за мен.Едва не загубих майка си,а имаше опасения ,че ще загубя и баща си.Живея в ад заради глобата и омразата на хората.Но намерих любовта там където най малко я очаквах.И съм щастлива адски щастлива.И може би точно този човек ще ми помогне въпреки всичката омраза да стана добра насред този военен свят.Обичам те !!
 Е май е време да приключвам.ЗА съжаление не е май.Ще ми се.Сега ще се усмихна ,ще пожелая лека нощ на любимия си,а утре сутринта ще се постарая да съм най-оптимистичното същество на света.Защото всяка промяна започна с една малка крачка!

                                                                                   Целувки и прегръдки:S.A