Изгубих баланса

Ако това беше дневникът ми ,щях да започна с обикновенното "Скъпо дневниче ",но е не е ,така че ще започна друго яче..
В момента часът е 21:40,.седя пред компютъра си облчена с  любимата си бяла тениска "Prada" и долнището на розовата ми пижама , слушам песента Alll I need на One Republic и си мисля колко ужасна бе тази седмица за мен ...е с няколко изключения.
Понеделникът определено беше хубав ,въпреки гадната програма.След училище се видях с Мари и се разхождахме по "Славейков" ,ходихме до блиблиотеката и ядохме вредна храна в "McDonalds" ,бяхме и с Мишето ,така че беше още по забавно.На прибиране даже се засекохме с Криси и Цвети.
Но след това седмицата вече се превърна в ужасна.
В училище някои особи бяха решили да се правят на интересни,да изпробват нервите ми и така нататък.Вкъщи пък баща ми пак "не беше в настроение".И естествено изгубих баланса ..Бях ядоса през по-голямата част от времето..
В сряда имаше малка почивка от нервите. Ходих на театър,заедно с класът ми.Гледахме пиесата  "Дядо Коледа е боклук".Беше много смешна и изобщо беше много забавно,защото до ме мен седеше един "рошав пич" ,които още повече ме разсмиваше и с който междодругото искам да се запозная хД.
До края на седмицата всичко в училище успя да се нормализира и останаха само вкъщните проблеми.Но де да беше така.Появиха се нови.Е те не бяха точно мой ,но бяха на приятел.А според мен няма по-лошо нещо от това да гледаш как някой страда ,особено близък.
Съботата бе хубава .Видях се с приятелите ми от детство .Беше забавно.Да си поговорим,да поиграем на глупави игри,да се сравняваме и да се сваляме хД.
Е стигнахме и до днескашнния ден.Последния.Направи имам чувстовото че сънувам.Тази седмица наистина ли свърши ,наистина ли си отиде.И да за да се докаже че животът е гаден днес се скарах с баща ми,защотото отказах да му се подчинявам .Вече не съм на 2 за да ми казва какво да правя ..А когато приятелите ти трябват те естествено са в Мола а не при теб.Е супер нали?!

Просто ужасно се радвам ,че на седмицата и се видя края...

                                                                                             S.A

Светът около нас

До колко е реален Светът, който виждаме ....до колко нашите възприятия ни дават представа за действителността? Тъй като ние сме ограничени и зависими от тях и от тълкуването на мозъка ни ,дали Светът ,който си мислим ,че виждаме не е просто в главите ни ?Но както се казва в една дзен притча „ако камъкът е просто в главата ми ,защо ме боли ,когато се удря в него?”Възможно ли е Светът да е илюзия и в същото време да е относителна реалност за нас ?

 Все въпроси на койтo ние хората не можем да дадем точен отговор ,просто защото това са нашите възприятия .Така ние виждаме Света с наши очи .Повечето хора казват ”не вярвам ако не го видя с очите си”.Но не можем да сме сигурни че това ,което виждаме е действителната реалност. Ами ако светът около нас е отвратителен ,от гледна точка на природа и ежедневие? Или е толкова красив ,но ние просто не го оценяваме ?Или пък ние не го оценяваме достатъчно?

 

  Всеки вижда света около него различно , по простата причина ,че всеки е различен. За едни животът е дар даден от Бога (на тези хора им казваме оптимисти) .Други пък смятат ,че живота е проклятие(нашите песимисти).

Едни грабят от живота с пълни шепи и му се възхищават. Други предпочитат да гледат намръщени отстрани. Трети пък се посвещават на това да обичат. Четвърти пък живеят за обикновеното сиво ежедневие . Пети живеят просто за да бъдат приятели.Изборът разбира се е 100 % наш.. Ние решаваме как да живеем .Как да постъпим в дадена ситуация .Какви ще станем когато пораснем. Ние решаваме как ще изживеем живота си. А колкото до това как гледаме на него...Зависи си от човека и от живота му.


S.A

Когато

Когато търсиш вечност, намираш ли миг?
Когато слушаш мелодия ,чуваш ли звук?

Когато се луташ из миналото,съзираш ли спомен?

Когато потъваш в смъртта ,правиш ли на живота си помен?

Just Stef

 Коя съм аз?Каква съм?Какви са мойте цели?Какви са мойте мечти?Към какво се стремя?...

 Като начало се казвам Стефани Антонова.Роден съм и живея в София.Зодия "Стрелец" съм (според мен една от най-яките зодии,а и съм типична представителка на зодята).Обичам топлото(но не горещото) време,шоколада,музиката,фотографията,книгите(всякакъв стил),сериалите,сестра си,най-добрите си приятелки(Марина Ангелова и Стефка Грудева)и компанията ми.Обичам да правя щури неща,просто защото ми харесва адреналина ,който кипи във вените ми.Обичам да пиша...Естестено списакът е дълъг,но сега просто не се сещам повече.Но за разлика от списъкът с нещатата,които обичам списъкът с нещатат,които мразя е много по-малък.Мразя да ме лъжат,да ми е студено,да съм болна и определено мразя кифлите хД.Е толкова от мен за сега .Ако искате да научите повече за моят живот...Следва продължение.....