Разгневена и решителна

Ще бъда честна.Бясна съм.И то не от днес,не от вчера ами сигурно от срядата.
Бясна съмна глупавите хорица,който измислят смотани правила,който сме длъжни да спазваме ..или всъщност какво ще стане?..Бясна съм на хората ,който се предават без бой,на хората който оставят животът да тече без да се замислят дали правилно са постъпили.Бясна съм на хората ,който се страхуват.На тези който се възгордяват и ти приказват зад гърба,но щом се обърнеш веднага млъкват.Бясна съм и на тези който изхвърлят домашните си любимци.Дам може би на тях съм ядосана най-много ,на тези коравосърдени,отвратителни,мазни,долни,гнусни и още какви ли не същества.Как може дори само да си помислиш да го направиш.Та то е живо същество,то диша ,храни се,обича...За мен това е по-лошо дори и от убийството.Защото поне докато убиваш човек го правиш сравнително бързо,а когато изхвърляш най-добрия си приятел(защото това са домашните любимци,няма значение  дали са кучета или котки,дали са падагали или хамстери,те са нашите най-добри приятели)той умира бавно.Дали ще е от липсата храна или от студ,дали ще го блъсне кола или.....охх не ми се иска да продължавам защото вече ще откача.Та до къде бях стигнала,а да ..Бясна съм и на смотаните родители който не могат да контролират децата си.Толкова ли не може да провериш дали детето ти излиза като пълна к*рветина (или парцали както ги нарича баща ми) или като нормално дете.Толкова ли не можеш да се поинтересуваш къде е детето ти ,а не "О не тя/той е с онзи или онази" и до тук.Е да му се незнае родителите сте.А децата ви пропадат...Отчаивам се. Около мен е пълно с 12-13 годишни момичета,който пушат ,пият,постоянно са по купони,обличат се като да не казвам какво и имат толкова грим по лицата си ,че дори е грозно(оранжево с черничко и под пласта грозно,познаите какво е това.А да естествено че е кифла)..Докъде стигнахме само...
Е виждате че отново съм изгубила моя така крехък баланс.Но какво да направя такава съм, импулсивна.Дори като чуя или напиша тази дума кръвта ми почва да кипи.И говоря съвсем сериозно.Простото защото това е една от думиите ,които ме определят много точно от една страна.От другата може би е чувствителна и наивна,но да сменя темата за личната ми самооценка и без това  не сме съм в час по психология.

кой би го наранил..о да забравих за чудовищата

Там стигнах до главното, пак съм ядосана и то много и дори да опитам да оправя настроението си винаги идва нещо гадно.Надявам се гадостта да е свършила и пазара утре(ще ходя за дрешки) да оправи настроението ми и да повдигне духа ми.Въпреки че успешно мога да се разсея като например днес в часа по английски в който класната направо щях да я удоша ,си хванах книжката "Дарба:Далеч от очите,далеч от ума"(страхотна е) и успях да разсея и без това претъпкания си с информация мозък.Но работата е там че не икам да се разсейвам ,а да реша проблемите си и мисля да започна още от сега ,като спра да мисля да глупавите закъснения и забравянето на домашните и да се стегна за второто,а за първото въобще да не ми пука... Решена съм вече.Защото дори и най-малките неща в живота имат значение...Трябва и  да се захвана с оправянято на   стаята ми която е пълен хаос(колко обичам тази дума) .И да оправя  едно от най-важните неща в живота ми...

Зимна приказка

Всички знаем прогнозата за времето.Студено,ще вали и ще духа.Нo хубавото е че когато е студено няма гаден дъжд,а има хубав и прекрасен бял сняг(докато не стане на киша или не се разтопи в обувките ти XD естествено).
 Днес цял ден в София не е спряло да вали.Малки пухкави снежинки се сипеха от небето целия ден.И сега в резултат на упоритата работа на "снешинките" градът прилича като изваден от илюстрациите на някоя книжка.Всичко е бяло и блести.Дърветата приличат на застнали с бяло одеало.А небето, освем че беше сиво, в късния следобед бе станало буквално розово..
Честита зима мой мили читатели и не се мусете на снегът ,защото той може да бъде и гаден ,но може да бъде и чудесно средство за забавление...

I'll always remember you...

I always knew this day would come
We'd be standing one by one
With our future in our hands
So many dreams so many plans

Always knew after all these years
There'd be laughter there'd be tears
But never thought that I'd walk away
With so much join but so much pain
And it's so hard to say goodbye

But yesterdays gone we gotta keep moving on
I'm so thankful for the moments so glad I got to know ya
The times that we had I'll keep like a photograph
And hold you in my heart forever
I'll always remember you

Nanananana

Another chapter in the book cant go back but you can look
And there we are on every page
Memories I'll always save
Up ahead on the open doors
Who knows what were heading towards?
I wish you love I wish you luck
For you the world just opens up
But it's so hard to say goodbye

Yesterdays gone we gotta keep moving on
I'm so thankful for the moments so glad I got to know ya
The times that we had I'll keep like a photograph
And hold you in my heart forever
I'll always remember you

Everyday that we had all the good all the bad
I'll keep them here inside
All the times we shared every place everywhere
You touched my life
Yeah one day we'll look back we'll smile and we'll laugh
But right now we just cry
Cause it's so hard to say goodbye

Yesterdays gone we gotta keep moving on
I'm so thankful for the moments so glad I got to know ya
The times that we had I'll keep like a photograph
And hold you in my heart forever
I'll always remember you

Nanananana

I'll always remember you
I'll always remember you

Колко е различно

След няколко часа официално ще стана на 15.И честно казано се чувствам страмно.Връщам се една година назад и си споням нещата ,които ме интересуваха тогава и колко различни са сега.Колко различна съм аз и колко различна може би ще бъда следващата година.Замислям се как празнувах преди , с кого исках да бъда и какво исках да правя.А сега....колко различно е само.Даже ако съм честна нищо не е същото.От една страна това може би е хубаво,но  от друга се чувствам някак си празна от това че част от нещо,съществуволо някога,вече го няма.Че хората,навиците и обкражението ми и челият ми тогавашен живот са се изгубили.Изгубили във времето....
Ако имах възможността да върна времето назад честно казано не знам какво бих направила .Може би щях да съхраня доброто и да пусна лошото.Ами нещата ,които не могат да се определят като дори и лоши?Какво щях да правя с тях?
Но да се върнем в действителността,това няма да се случи.А и дори да измислят машина на времето аз ще съм най-върлияти и противник.Защото ние сме създадени да живеем тук и сега ,защото човешкият живот е кратък и ако започнем да се връщаме назад във времето няма да ни остане време да живеем.
Та горе-долу това е моята публикация.Не целях да стане дълга.А просто един ден,след много време ,когато седна да я прочета отново да си спомня за тази вечер...

S.A