И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах

  И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах.Важното е ти да ме разбереш не другите.Защото това е нашият живот , не техните.
 Тази година в учебната ми програма вкараха нов предмет "професионална етика" .На пръв изглежда изключително скучно ,само че не беше така.Попаднахме на учителка ,която обича да анализира хората.Когато влезе в първият ни час тя пожела всеки да се опише с по 3 думи.Моя милост беше предпоследна и имах възможността да чуя как се определят другите от класа ми и когато дойде моят ред някак си знаех какво ще кажа за себе си.Но когато се изправих и започнах да обяснявам характера си намерих точно определение за себе си "Аз съм всичко." ,да ви кажа нямаше второ мнение.

  Това се случи толкова отдавна преди 3 месеца и аз все още си спомням думите си.Защото те се оказаха значително важни за мен.И дори в този момент в които се чувствам и аз не знам как (уморена ,объркана ,наранена ,ядосана ,щастлива,обичана ...) виждам че съм дала точното определение. Защото аз може безкрайно да обичам един човек и безкрайно да го мразя;мога да не се интересувам от даден човек ,но мнението му може да не жегне жестоко.Мога да съм песимист ,а в следващият момент оптимист;мога да забравя незабравим човек.Мога да създам епопея на забравените.
 И в крайна сметка въпреки че до мен определено има хора,които ме обичат понякога се чувствам сама.Понякога не искам никого до себе си освен книга изпълнена с приключения и обрати.Понякога съм повече себе си ,а понякога се губя в превода.Но знам че моето  истинско аз винаги ще е там ,за да може да довърша главата ,да обуя дънките и да изляза ,да отида при хората ,които ме обичат.

S.A.

Един много хубав ден

  Днес денят беше особено хубав.Събудих се към 10 часа направих си съживяваща напитка, седнах в леглото си и взех книгата ,която четях и я прочетох :д(оставаха ми само 2 глави де и държа да кажа че книгата беше много хубава ,и нямам търпение за продължението й). След това разходих моят прекрасен аляски маламут.След като се прибрах сестра ми най-сетне бе станала и мързелувахме двете заедно ,бяхме си самички ,йей.Държа да кажа че днес не бях от най-бързи хора и докато закуся беше станало 12:30.След това оправих малко в нас и излязох.Бях с моя великолепен приятел.Трябваше да свършим малко работа и използвахме деня ,за да свършим много полезни неща и да се разходим.Купихме най-различни глупости де,като кабел ,брошка,сутиен ии платихме Булсаткома на баща му .Е глупости,глупости ама си вършат работа нещата,особено сутиена :Д .Беше много хубаво да си се разхождаме и да си говорим.Даже за награда получих гофрета с шоколад (обожавам гофрети). Помотахме се още малко в тях и се прибрах.И до сегашен час отново мързелувам.Честно ви казвам нямам сили за нищо.Денят така ме е уморил, а и този студ навън.А и какво да правя,разходих си кучето,пуснах пералня,стаята ми има вид,значи всичко е наред.
   Утре обаче трябва да поуча преди рождения ден(да ,да утре съм на рожден ден :Д). Имам доста неща и трябва да се захвана те май не са много тежки :Д.
  Е стига толкова,друг път повече.

S.A.

P.S.Благодаря за страхотния ден гадже.:*