Нещо хубаво

Искам да се извиня за тези толкова тъжни и яростни публикации.Аз не съм такъв човек обичам да се смея ,обичам да се усмихвам и въпреки че съм си чист реалист , обичам да мечтая.Но просто хората около мен са ядосани с "вечните проблеми" , без израните физиономии и тези толкова банални лъжи,че няма как да не се влияя.

Та сега ето един хубав пост само с хубавите неща.
Ще започна с най-готиния купон на който съм била ,тоест рождения ден на Теди.Беше супер забавно и определено ще го запомня.А и междодругото Теди тортата беше много вкусна Хд (та пак няма емотиконки Хд)....
Тази седмица можах да се порадвам и на малко сняг,които изчезваше до обяд ,но въпреки това беше уникално красиво ,както винаги де.(Не говоря за невероятния студ ,които бе сковал София Хд)....
Радвам се и на великите "Казина и игрални зали",които ми докараха единствената шестица за месеца(яко трябва да се стегна)...
WT...Видях го днес и повярвайте ми направо не можах да повярвам.Излизам  си от "Топ гън"(квартален минимаркет Хд) и го гледам ходи си заедно с неговата компания.Фактът веднага ме накрая да се усмихна ,а също така и да се убедя че не е много хубав ,но какво да  направя ?!Харесвам го и това е !
Нямам търпение за полетта.Това е може би любимият ми сезон.Просто самата мисъл за тънки дънки , тениски или потници ,цветя ,живот ..всичко ме опиянива...

Най-сетне дойдоха,така желаните от мен събота и неделя.Направо не мога повярвам.Определено няма да ги пропилея.....

P.S.Тази публикация е специално за Теди Хд.Приятно прекарване на съботата и неделята!

По течението

                                                                          Не чувствам.

През последната седмица ми се натрупаха адски много неща.Недоволни родители,хаос с директори и дори и да не ми се иска да го призная ,успехът ми пада.Не мога да уча просто.Толкова съм зациклила ,че не мога дори да се вслушам в  собствените си мисли.Карам по инерция ,докъдето мога .А след това ...след това просо вдигам ръце и се отказвам.Спирам да мисля ,спирам да чувствам и оставям ядът да ме завладее и след това да дойде безчувствеността....Имам чувството че мозъкът ми отказва да работи.Сутринта като се събудих в главата ми все още звучеше песента на Matthew West-Family Tree ( не че не я харесвам ,обожавам я ,но по принцип не съм свикнала да ми се забиват такива неща в мозъка ,а да не мога да запомня един тъп закон за опазване на околната среда :@ ...защо ли няма емотиконки?) ,а кошмарът ми беше по размит и от обикновено.
И най-лшото е че не правя нищо .Просто оставям  живота да си тече,точно като река .Вървя по течението и няма нито една дига ,която да ме спре .Защото няма кой да ме спре...Забравих да обичам!

Мразя училището си

Мразя училището си.Имам чувството ,че когато отивам там отивам в затвора. Тъпи униформи ,"прилично поведение",изобилие от кифли и парцали,  почетните пе-да-ли (извинявам се за нецензорираната дума)и тъпите учители(като изключим няколко като госпожата по история,физика и нямам представа, може би свършиха).И като капак на всичко ужасно трябва да се държим прилично ,което на директорски език означава седем часа да си седим на чинчетата и да не ставаме.Иначе ,иначе ние сме вновни за всичко....
Поредната тъпотия  за която ни се скараха  е падането на мазилката на стената до вратата .Е  как няма да падне като вратата постоянно се треска ,но това е друг въпрос ,който включва мързелът на майстора ни и тъпата училищна сграда ,която се  руши  постоянно.Та сега цялия клас ще получи наказание( за мен е второ и могат да ми спрат стипендията от което естествено побеснявам).Е може би трябва да призная че имам малка вина,защото тъпата мазилка падна ,когато аз затворих вратата,но представете си едно 15 годишно момиче да тругне за чупи стена.Абсурдно ,нали?!Но както и да е трябваше да търпим конско ,да бъдем наказани и охххх ,защото по дяволите нарочват точно нашия клас...

Хубавота е че говорих с тате и ако класната ни не може да се справи(което се случва всеки път) той лично ще отиде да се разправя .И ако не стане на неговото ще пусне оплакване в министерството(да тате си е двете крайности също като мен Хд ..май няма спор на кого съм се метнала по характер Хд) .Нещото което не ми харесва обаче е че може и да ме премести в друго училище(става въпрос за Тоха в Банкия ),а на мен това хич не ми се нрави.Нека си го кажем направо ,никой не обича новите училища ,ако можехме да започнем в едно и да си  останем там през цялото време хич нмаше да е зле....Но това е фантазия, реалността е друга..Борба да почучиш всичко,което някога си искал...А точно в момента искам едно нармално училище и по-слаб директорски "контрол"..

Inocence

Обичам различните неща.Абстрактните и колосалните също.Обичам да съм различна,открояваща се от останалите,луда и дори перфектна(но разбира се последното не ми се получава ,естестевно защото хората не са перфектни ..не че не го разбирам ,напротив,ако бяхме перфектни нямаше да сме хора).Често приятелите ми ме наричат луда,но не се засягам .За мен това е комплимет.Защото аз и не ценя да съм с всички си.Нека съм честна, ако бях с всичкия си отдавна нямаше да съм тук,едва ли щяхда имам блог и едва ли щях да съм получила и изгубила нещата ,които са в ръцете ми...

Но напоследък времето честно си играе мръсни номера с мен.Подхвърля ме на някъде и около мен е пълна каша.Напреганата съм,ядосана съм и чувството че искам да пребия повечето хора ,които ми се изпречват на пътя, не отминава.Искам да се успокоя.Да се отпусна и да не се ядосвам на хората.Иска ми се на съм някак си невинна.Точно като в онази песен на Аврил Innocence.....И само тези различни неща ми позволяват да се почувствам така,миолетно ,но все пак е нещо...

                                    To be continued....