Осъзнах нещо.Не ценим живота си.Или по точно аз не го ценя или поне до сега де ...
Вглъбени в сивото си ежедневие вървим по път ,но без посока.Гледаме просто да избутаме поредния ден ,без да се поинтересуваме какво ще бъде бъдещето ни ,вървим и не забелязваме нищо....
"Животът е дар" това ми каза Мари преди време,преди много време .Но това изречение ми се заби в мозъка и не излиза от там.Тогава не бях съгласна с нея,защото не разбирах,не оценявах,не обичах.Сега..няколко години след това съм напълно съгласна с нея.
Понякога животът може да ни се вижда отвратилен.Тъжен,мрачен ,свят без любов...Но замислете се ,това не си ли го правим ние самите!?Не предизвикваме ли всичко лошо самите ние?Защото ние управляваме живота си.Ние обичаме и мразим.Ние изхвърляме кучетата си навън ,а след това ги прибира някой друг човек .Ние оставяме децата си по сиропиталища,за да ги вземе по-късно някой от нас ..или да останат завинаги сами.Ние тровим планетата си.Ние си харчим парите прекалено безразборно.Ние си продаваме любовта. Ние се убиваме.
Но ние можем да се погрижим за децата си.Можем да обичаме хората около нас.Родителите си,братята и сестрите ни,роднините ни,приятелите ни и човека (с главно "Ч") до нас Да прощаваме. Да попречим на глобалното затопляне.Да спестим пари.Да си вземем домашен любимец и да обичаме и него.Ние можем да бъдем свободни.Да усетим вятъра в косите си и да се насладим на момента.Можем да грешим и да печелим от грешките си...
Хора бъдете по-добри.Обичаите.И не забравяйте ,че за всичко си има причина.Все пак: "Това което за един е правилно,за други е грешно!".
Целувки S.A
0 коментара:
Публикуване на коментар