Дойде есента..

  Дойде есента, а сега вече и зимата.Дните бяха топли приятни, някак си уютни.Е вярно сега времето застудя ,но до преди няколко дни времето беше точно такова.Любимото ми време.В момента съм затрупана с ангажименти ходя на училище ,на практика ,на работа и намирам и време за моя любим.Графика ми е толкова натоварен и се радвам от това.Да наистина почти нямам време за себе си,но пък когато намеря не ми е скучно, а някак си заслужено се протягам към книгата или лаптопа.Е да вярно изоставам с ученето ,но срока тъкмо започна ,май :Д.Е и ?!

Аз съм умна ще наваксам ще седна и за 1 седмица ще съм в крак с всички занятия ,които в момента дори не са особено смислени.Какво си представите ,че ще правите като отидете на училище? Лично аз си представям преподаване,нови знания, записки.А имам една 1-2 часа в които правим това.В другите само се чудя какво да правя.Пълна тъпотия.Пък българският е пълната противоположност само се чудя как да наваксам :д.По миналата седмица не ми стигна 2 дни(по 6 часа ) ,за да си напиша домашното.Затрупват ни и излишни работи и много малко хора говорят за матурите и кансдидатстудентските изпити,които ще изиграят най-важна роля за нас тази година.От всякъде изпити и изпитчета и се чудя от къде да започна.Въпреки че ако трябва да съм напълно честна не се притеснявам много .Всекидневно си повтарям ,че съм умна и не може всичките тези шестици да са измисляни.Продължавам да настоявам ,че имам време. Въпреки че съм решила другата седмица да наваксам с домашните и да реша и някоя друга матура за упражнение.
  И въпреки всичките тези глупости които се въртят в главата ми си мисля и за бал и за рожденият ми ден ,които е след 16 дни и адски се вълнувам.Знам че не трябва да си правя  планове ,защото знам че ще рухнат все пак се надявам да се събера с приятелите ми и да се забавляваме поне една вечер.А и онази приказна вечер от която направо ме е страх да си призная.Цялата тази подготовка ресторанти,хотели,дискотеки направо ужас.Мисля че единственото ,което ще ми достави удоволствие ще е роклята.Една вечер се надявам да бъда принцеса все пак.
   Едно нещо смущава душата ми.Факта че с училището всичко си замина.Все едно лятото никога не е било.Трябва ли да позволя това да продължава?Трябва ли да се радвам от това?Май пак се загубих.Търся себе си и ето ме там, но това ли исках след промяната?За сега просто ще затворя очи и ще си позволя да бъда щастлива без да му мисля много.Щастието е единственото,което желая.