Опит да намериш себе си..

  Усещам че имам да кажа хиляди,дори милиони неща.За  това колко щастлива бях последните 3 дни(като цяло).За това че има тъпи неща в живота ,които някак си нямат обяснение. За това че нямам идея как да постъпя. За това че някъде по пътя загубих всичко,моите ценности, принципите ми,същността ми. Понякога се чудя коя по дяволите съм аз.Дали наиста съм толкова добра колкото смятам всъщност.Понякога си мисля че съм най-лошият човек на света, но в крайна сметка осъзнавам ,че това са моите чувства и аз просто им се поддавам. Понякога излиза че за да си добър човек трябва да загърбиш всичко,което смяташ за правилно и грешно само за да може да има мир ,ако другата личност естествено благоволи ,а не продължи да се заяжда.Пиша тези редове с надеждата да достигна до себе си.Надям се сред всички тези спонтанни мисли в главата ми ще се формира някоя брилянтна идея ,която да ме изкара от това положение.
   " Няма проблеми има само задачи с които трябва да се справим!" Звучи ми някак мъдро.Когато го чух за първи път не бях съгласна ,но ето че размишлявайки за себе си реших че може би има истина в това.Защото все пак проблемите са нещо с което трябва да се справим.Е ето нека ги наречем задачи.Задачите са хиляди ,дори милиони и ако не ги решаваш се трупат още и още.Усложняват живота на максимум.Живота е малко като игра,ако искаш да минеш в друг ниво да получиш повече сребърни монети,злато или каквото и да е там ,трябва да решаваш проблемите.По  дяволите ,защо е толкова трудно.Не искам всичко да е просто,но понякога всичко изглежда толкова трудно и в един момент просто се отказваш.Както всички други стоим на едно място чакайки нещо да ни се случи.Нещо което да преобърне живота ни ,но доста често то не идва и продължаваме да стоим на едно място,затънали до гуша в тинята на нашия живот.В лъжите които сме създали.Маската не може да ни предпази. Самоунищожаваме се .По дяволите аз не искам.Започвам да създавам списък на проблемите си.Списъците винаги помагат.Въпросът е че се страхувам да го напиша.А мислите ми са толкова разхвърляни се едно вилнее буря в самото ми съзнание.Но въпреки всичко го създавам ,знам коя задача е номер 1 и коя е последна.И сега най-важното нещо е да реша тези задачи,да пробвам ако трябва милиони пъти ,за да мога да ги разреша.Да се пробвам да живея поне със себе си в мир.Да се опитам да се намеря в превода.