По течението

                                                                          Не чувствам.

През последната седмица ми се натрупаха адски много неща.Недоволни родители,хаос с директори и дори и да не ми се иска да го призная ,успехът ми пада.Не мога да уча просто.Толкова съм зациклила ,че не мога дори да се вслушам в  собствените си мисли.Карам по инерция ,докъдето мога .А след това ...след това просо вдигам ръце и се отказвам.Спирам да мисля ,спирам да чувствам и оставям ядът да ме завладее и след това да дойде безчувствеността....Имам чувството че мозъкът ми отказва да работи.Сутринта като се събудих в главата ми все още звучеше песента на Matthew West-Family Tree ( не че не я харесвам ,обожавам я ,но по принцип не съм свикнала да ми се забиват такива неща в мозъка ,а да не мога да запомня един тъп закон за опазване на околната среда :@ ...защо ли няма емотиконки?) ,а кошмарът ми беше по размит и от обикновено.
И най-лшото е че не правя нищо .Просто оставям  живота да си тече,точно като река .Вървя по течението и няма нито една дига ,която да ме спре .Защото няма кой да ме спре...Забравих да обичам!