Too Little Too Late

Fly away

Got to fly away
Got to fly away

Since I was a little girl I knew what I wanted
One day I would see the world and make my mark on it
Put in time, sacrificed never thought of thinking twice
Since I was a little girl I dreamed
Now I'm standing with you in this terminal
With a ticket so far from your love

Can I have one more kiss, one more touch
I just can't get enough of you
But I'm in a rush I got to fly away
Planes waiting up for me right at gate twenty-three
There's a doorway to my dreams
I could go or I could stay
Should I change my life or miss my flight?

My alarm clock in the morning said you got to go now
The breakfast you were calling and my heart just broke down
Cause tomorrow we will be waking up separately
Wish I never heard that clock ring
See I don't want to win if my hearts got to lose
(Don't want to win, don't want to lose)
So how in the world do I choose?

I just need one more kiss, one more touch
I just can't get enough of you
But I'm in a rush I got to fly away (fly away)
Planes waiting up for me right at gate twenty-three
There's a doorway to my dreams
I could go or I could stay
Should I change my life or miss my flight?
(Change my life or miss my flight?)

How can you measure the promise of love
When it's weighing against a chance that comes once
How can I leave when I know he's the one
When the dust settles he might not be here

And I'm standing with you in this terminal
Crying my eyes out in tears

I just need one more kiss, one more touch
I just can't get enough of you
But I'm in a rush I got to fly away (fly away)
Planes waiting up for me right at gate twenty-three
(Planes waiting up for me at gate twenty-three)
There's a doorway to my dreams
I could go or I could stay
Should I change my life or miss my flight?
(Should I change my life or miss my flight?)
Should I change my life or miss my flight?
What do I do? (change my life or miss my flight?)
Fly away, MmmMmm
Got to fly away
I got to fly away

Ако можех да остана

 Щастието има ли си определен срок?И ако е "да" защо по дяволите.Толкова ли не може да си остана такава влюбена,щастлива,радваща се на лятото.Но лятото ще си отиде.Ще дойде есента ,а колкото и да я обичам тя няма да ми донесе нищо хубаво....

 Поредното местене.За петнайсете си години и половина съм се местила около 6 пъти .Много забавно,а?Да, нали?! Ново училище,нова детска градина,нова работа,нов дом .(Странно наричам апартамента в който сега живея мой дом,но съм 1000 % убедена ,че той не е наистина.Честно казано дори го мразя.).
 Чудя се какво ли е да живееш цял живот в един дом,с едно училище ,с приятел от детство.Дали е хубаво?Сигурно щеше да ми омръзне до колкото се познавам.Но е ,нямам шанса да знам отговора на този въпрос.
 5 години толкова най-много съм се задържала на едно място.Тъжно е .И ми се плаче определено.Се пак ще изгубя почти целия си живот и ще трябва да започна от начало с всичко.
Странното е че никога не съм си събирала багажа.Винаги го е правела мама,е с малко помощ от тате де.Този път искам да го направя аз.Искам внимателно да подредя живота си ,да изхвърля това ,което не е нужно да се помни,а останалата част да я сложа внимателно в кашони и да я отнеса със себе си ,където и да отида.
 "Може ли да получа още една целувка,още едно докосване.Просто не мога да се наситя.Но сега бързам,трябва да отлетя надалеч....." .За последен път да почувствам всичко.И после да си отида.
"Виж не искам да печеля ,ако моето сърце ще загуби.." Но истината е че нямам избор.Ще трябва да променя живота си.Колкото и да е гадно.Може би този път ще намеря моя дом!
 Ако можех да остана...Истината е че дори не знам дали ми се иска да остана.Искам да съм в същия квартал,близо до приятелите ми,до училището ми.Но искам и вкъщи.
Е и все пак съм една голяма оптимистка(понякога) и се надявам да не се наложи да се местя и да съм си вкъщи едновременно,при хората винаги има начин се пак .ХД

                                                                                                            Целувки и прегръдки S.A

Лятото е сега

Защо ли не съм писала?Доста интересен въпрос,като се има предвид,че определено имах какво да напиша.Но просто нямаше смисъл да си пълня блога с постчета от типа "Колко го мразя","Колко е трудно","Кога ще свърши".Всичко мина и замина и се надявам да си остане в миналото.Надявам се всички страни да са си взели поука.Аз определено си взех.Дано никога не повторя грешката си.Леле отново думата никога Хд.

Е ето го, дългоочакваното лято.В началото мислех ,че ще ме разочарова с тоя дъжд,но сега си е точно такова.Сухо,с разпродажбите в мола,седенето по пейките и говоренето на глупости..но май вече адската жега.Може да не го обичам,,но това не означава ,че не му се радвам поне малко (Хд откачала съм и то голяма ,нали?).
Нямам търпение да отида на море(любимата ми част от лятото :П ).Ще ми се и Стеф да дойде,защото явно аз няма да мога да отида при нея.Ще ми се и всичко да е наред.Но то всичко като че ли е наред де,само е малко по-странно Хд....
Радвам се и на летните хитове ,и на малкото дрехи Хд,и на новия лаптоп Хд.....
Общо взето щастие и любов.
Хей хора радвайте се на лятото ,колкото и горещо и пусто да е .Понякога може да бъде и вълшебно.А то е тук и сега точно в този момент.Радвайте му се!Пожелавам на всички мой читатели много щастие,сбъднати мечтни,приятели с които да споделят всичко това и любов ,която да им завърти главата! :П :)

П.С. Теди е в Англия.Много се радвам за него.И си чакам подаръка като се върне ,естествено.Хд...О и Теди никога не си бил сам :*

Bay,bay school

Още една учебна година си замина.Още една перфектна характеристика.Още един отличен успех.Още една години през която се промених.Още една незабравима година .Приятелства,идеали,предатели,любов .Всичко.Годината беше и ужасна и прекрасна и си отиде .както винаги.Година в която бях себе си,но бях и някоя друга.Година в която превъзмогнах себе си.Ще те помня винаги .Хиляди снимки останали в паметта ми Хиляди спомени като клипчета ще се превъртат отново и отново в главата ми....
През тази година намерих хора за които си заслужаваше да отида на училище.Е естествено имаше и хора заради ,които не исках и да си помисля за  училището.Но замислете  се ,навсякъде има такива хора и винаги ще ги има..
Гадост и радост.... Хд .Да не забравяме за наказанието,спора с учителите и директорите Хд.Но и жегата смеха с Деси,лиготиите с Мишка,момчетата ....
Та това е просто не знам какво повече да напиша.Чао..

П.С.Тази публикация трябваше да я пост отдавна ,но....

О скъпа моя пролет

О скъпа моя пролет.Отиваш си така,както си дошла.Не с трясък а с шепот.Заменила бе студа ,но сега горещината теб ще замени.О скъпа моя пролет ще си замине красотата ти,ще си отидат дъждовете ти , слънчевите ти лъчи вече няма да галят кожата ми-лятното слънце ще я изгори.О скъпа моя пролет отиваш си така,както си дошла,не с трясък,а с шепот,даряваща любов...

Не обичам лятото.Нека бъдем честни празни улици,адска жега и пълна скука.Така де ако сте градски момичета или момчета като мен и си останете цяло лято в София(с изключение на седмицата море и дните в които се забутвате с родителите ти в планината).Предното лято беше различно.Надявам се и това да е.Не го искам по-хубаво,не съм нахална,просото не искам да съм сама.Да сменям безцелно каналите на телевизора и да се карам с малката си сестра,която да вмъкна безкрайно много обичам,нищо че не и го казвам често.Някой ще кажат е няма училище през лятото.Е да ,ако сте тъпанари училището ще ви тежи....
Определено обичам повече пролетта.Свежа,чиста,зелена ,галеща кожата ти мека слънчева светлина,пролетните дъждове.Период на прераждане(малко банално но точно това е думата).Времето през което мога да нося любимите си дълги дънки,тениска и когато захладнее любимото ми коженото си яке..Мъчно ми е че си отива.По-точно тя вече си отиде.Сега е времето адската жега, в която сълзите ти изсъхват още преди да са достигнали до брадичката...
Винаги ще помня тази пролет,точно както ще помня и тази преди 2 години....

Нещо истинско

 Нека се заслушаме в гласа на прибоя.Силен,мощен,очарователен,олицетворяващ яростта и в същото време  спокойствието.Защото това е неговата същност.Шепнейки на вълните той прави това за което е създаден.
 Аз не виждам нищо  лошо,напротив виждам само красотата.Отдавна забравих за омразата.Тя само ме погубваше. Опитвам всичко отначало с малко повече любов,с малко повече нежност, с малко повече внимание.Всичко започва отначало.Се едно никога не е било и сякаш никога няма да бъде.
 Стоя на брега и чакам.Какво ли,и аз не знам?!А може би и никога няма да науча.Нещата вече са различни.Аз вече съм различна.Но все още ,дори и с цялото спокойствие на света,усещам че нещо ли липсва.Сякаш съм само една малка прашинка във времето.А не е ли така?Да всъщност е така.Но има и друго сякаш съм празна отвътре,напълно празна.
 Седя и си мисля.Затворила очи,слушайки гласът на прибоя се опитвам да намеря тези толкова важни за мен отговори.Отварям очи.Виждам цялата красота на океана погълнал толкова много мечти,толкова много любов,толкова много сълзи,толкова много животи.И най-накрая намирам отговорът си.Единственото нещо,което ми липсва,частичката ,която ще ме накара да се почувствам цяла..любовта,истинската любов.
 Толкова просто,толкова сложно.Нещо истинско..

                                                                                                S.A