Нещо истинско

 Нека се заслушаме в гласа на прибоя.Силен,мощен,очарователен,олицетворяващ яростта и в същото време  спокойствието.Защото това е неговата същност.Шепнейки на вълните той прави това за което е създаден.
 Аз не виждам нищо  лошо,напротив виждам само красотата.Отдавна забравих за омразата.Тя само ме погубваше. Опитвам всичко отначало с малко повече любов,с малко повече нежност, с малко повече внимание.Всичко започва отначало.Се едно никога не е било и сякаш никога няма да бъде.
 Стоя на брега и чакам.Какво ли,и аз не знам?!А може би и никога няма да науча.Нещата вече са различни.Аз вече съм различна.Но все още ,дори и с цялото спокойствие на света,усещам че нещо ли липсва.Сякаш съм само една малка прашинка във времето.А не е ли така?Да всъщност е така.Но има и друго сякаш съм празна отвътре,напълно празна.
 Седя и си мисля.Затворила очи,слушайки гласът на прибоя се опитвам да намеря тези толкова важни за мен отговори.Отварям очи.Виждам цялата красота на океана погълнал толкова много мечти,толкова много любов,толкова много сълзи,толкова много животи.И най-накрая намирам отговорът си.Единственото нещо,което ми липсва,частичката ,която ще ме накара да се почувствам цяла..любовта,истинската любов.
 Толкова просто,толкова сложно.Нещо истинско..

                                                                                                S.A