Дойде есента..

  Дойде есента, а сега вече и зимата.Дните бяха топли приятни, някак си уютни.Е вярно сега времето застудя ,но до преди няколко дни времето беше точно такова.Любимото ми време.В момента съм затрупана с ангажименти ходя на училище ,на практика ,на работа и намирам и време за моя любим.Графика ми е толкова натоварен и се радвам от това.Да наистина почти нямам време за себе си,но пък когато намеря не ми е скучно, а някак си заслужено се протягам към книгата или лаптопа.Е да вярно изоставам с ученето ,но срока тъкмо започна ,май :Д.Е и ?!

Аз съм умна ще наваксам ще седна и за 1 седмица ще съм в крак с всички занятия ,които в момента дори не са особено смислени.Какво си представите ,че ще правите като отидете на училище? Лично аз си представям преподаване,нови знания, записки.А имам една 1-2 часа в които правим това.В другите само се чудя какво да правя.Пълна тъпотия.Пък българският е пълната противоположност само се чудя как да наваксам :д.По миналата седмица не ми стигна 2 дни(по 6 часа ) ,за да си напиша домашното.Затрупват ни и излишни работи и много малко хора говорят за матурите и кансдидатстудентските изпити,които ще изиграят най-важна роля за нас тази година.От всякъде изпити и изпитчета и се чудя от къде да започна.Въпреки че ако трябва да съм напълно честна не се притеснявам много .Всекидневно си повтарям ,че съм умна и не може всичките тези шестици да са измисляни.Продължавам да настоявам ,че имам време. Въпреки че съм решила другата седмица да наваксам с домашните и да реша и някоя друга матура за упражнение.
  И въпреки всичките тези глупости които се въртят в главата ми си мисля и за бал и за рожденият ми ден ,които е след 16 дни и адски се вълнувам.Знам че не трябва да си правя  планове ,защото знам че ще рухнат все пак се надявам да се събера с приятелите ми и да се забавляваме поне една вечер.А и онази приказна вечер от която направо ме е страх да си призная.Цялата тази подготовка ресторанти,хотели,дискотеки направо ужас.Мисля че единственото ,което ще ми достави удоволствие ще е роклята.Една вечер се надявам да бъда принцеса все пак.
   Едно нещо смущава душата ми.Факта че с училището всичко си замина.Все едно лятото никога не е било.Трябва ли да позволя това да продължава?Трябва ли да се радвам от това?Май пак се загубих.Търся себе си и ето ме там, но това ли исках след промяната?За сега просто ще затворя очи и ще си позволя да бъда щастлива без да му мисля много.Щастието е единственото,което желая.

Това лято..

Животът е едно ужасно голямо приключение. Един огромен обрат.Всичко ,което си мислех че е сигурно отиде по дяволите. А всичко ,което си мислех че си е отишло се завърна.
Това лято е различно.Усещах го в самите си вени още от началото.Сякаш въздухът ,който дишах беше различен. Не знаех какво точно е. Но го усещах като жегата ,която се извива от асфалта преди дъжд. Онова задушаващо чувство. Усещах бурята.Онази невъобразимата след ,която нищо не е същото. Онази буря ,която разрушава домовете на хората, която разбива мечти, която отнема животи.
Моят живот никога няма да бъде същият след това лято.Вече го знам.Преодолях го.Вече бурята отмина и само трябва да поправя щетите.Или простата истина, пораснах.

 "Детството не е от раждането до определена възраст, възрастта, в която детето пораства и прибира детските неща. Детството е царството, в което никой не умира. " Това лято у мен умря нещо. Моята наивност. Замина си с еднопосочен билет и колкото и да ме боли от раздялата и сблъсъка със света такъв какъвто е ,не можех повече да се самозалъгвам. Изпитвам носталгия по нея, защото я обичах с цялото си сърце.Това  бе част от мен, която се надявах да съхраня и за напред.Но не можех да я задържа повече.Знам че тя се е съхранила някъде там в онова кътче от душата ми която желае мир и хармония. Искам да е там.Искам да я запазя...
Никога не можеш да бъдеш сигурен в хората.Животът е изпълнен с толкова много обрати че твърде често дори самите ние се променяме, нарушаваме принципите си в дадена ситуация ,за да оцелеем.Но си мисля че ако един човек е важен за теб, ако го обичаш истински, каквото и да стане както и да се промени ,ти трябва да бъдеш до него. Мисля си че понякога просто трябва да постоим мълчаливо до този човек,чиито живот се преобръща,да му дадем време и когато той е готов да продължи напред да си с него. Да вървиш ръка за ръка с човека който обичаш и да му помогнеш да бъде по-добър.
Въпросът е че аз не съм от търпеливите.Не мога да чакам.Цялото това губене на време  ме убива. Опитвам се, но истината е че понякога губя контрол и ставам непредсказуема. Защо животът не е прост? Или просто повече хора да разсъждават като мен? Защо търсим любов там където я няма ? Защо в главата ми изплуват толкова много въпроси,които просто нямат отговор? Искам ми се животът да е прост. Но знам че искам прекалено много.
И затова просто продължавам напред. Опитвам се да гледам на света с други очи и дори ако трябва да съм честна мисля че ми се получава. Чувствам се странно, но някак ми харесва. Имам чувството че ми е даден нов живот.Но някак си все още не мога да го живея както трябва. Все още съм се вкопчила в пороците от предишния. Но май с всеки следващ ден ставам по-добра. Все някога ще се усъвършенствам. Надявам се след всичко което ми се случи това лято да бъда по-добра. По силна.Повече себе си.

ОБИЧАМ ТЕ!

Две години..Преди две години лежах в едно чуждо легло на прага на глупост.Не знаех как да постъпя.Страхувах се че отново ще сгреша, че за пореден път ще оплескам нещата.Но не стана така целунах го и това бе най-разумната постъпка през живота ми...
 4 юни 2011 година бе невероятен ден.Ден в който се промених.Ще кажете че гаджето не може да ви променени,но аз ще ви кажа че не обичате.Толкова съм щастлива.Тази публикация не е смислена тя е благодарност към моят приятел който толкова много обичам.Които с всеки следващ ден ме прави все по-щастлива и по-щастлива.Които е до мен винаги,които ме обича и ме подкрепя във всяка една моя глупост,които е загрижен за мен повече от самата мен.Този човек с когото споря всеки божи ден,който ме изнервя до полуда,който ме разтапя с целувките си,които се гордее с мен повече от всеки друг .Човекът които може да ме измъкне дори когато аз не знам къде съм.ОБИЧАМ ГО толкова много че дори не мога да го опиша с думи.Той е прекрасен,никога няма да намерите друг човек като него.Той направи този ден уникален за мен,този както и много други.
 Ти гадже си моята първа любов и аз ще те обичам винаги каквото и да се случи.Благодаря ти за всичко.Прекрасен си ще те нося завинаги в сърцето си и винаги ще съм там за теб.Надявам се да те правя много щастлив.ОБИЧАМ ТЕ!

Опит да намериш себе си..

  Усещам че имам да кажа хиляди,дори милиони неща.За  това колко щастлива бях последните 3 дни(като цяло).За това че има тъпи неща в живота ,които някак си нямат обяснение. За това че нямам идея как да постъпя. За това че някъде по пътя загубих всичко,моите ценности, принципите ми,същността ми. Понякога се чудя коя по дяволите съм аз.Дали наиста съм толкова добра колкото смятам всъщност.Понякога си мисля че съм най-лошият човек на света, но в крайна сметка осъзнавам ,че това са моите чувства и аз просто им се поддавам. Понякога излиза че за да си добър човек трябва да загърбиш всичко,което смяташ за правилно и грешно само за да може да има мир ,ако другата личност естествено благоволи ,а не продължи да се заяжда.Пиша тези редове с надеждата да достигна до себе си.Надям се сред всички тези спонтанни мисли в главата ми ще се формира някоя брилянтна идея ,която да ме изкара от това положение.
   " Няма проблеми има само задачи с които трябва да се справим!" Звучи ми някак мъдро.Когато го чух за първи път не бях съгласна ,но ето че размишлявайки за себе си реших че може би има истина в това.Защото все пак проблемите са нещо с което трябва да се справим.Е ето нека ги наречем задачи.Задачите са хиляди ,дори милиони и ако не ги решаваш се трупат още и още.Усложняват живота на максимум.Живота е малко като игра,ако искаш да минеш в друг ниво да получиш повече сребърни монети,злато или каквото и да е там ,трябва да решаваш проблемите.По  дяволите ,защо е толкова трудно.Не искам всичко да е просто,но понякога всичко изглежда толкова трудно и в един момент просто се отказваш.Както всички други стоим на едно място чакайки нещо да ни се случи.Нещо което да преобърне живота ни ,но доста често то не идва и продължаваме да стоим на едно място,затънали до гуша в тинята на нашия живот.В лъжите които сме създали.Маската не може да ни предпази. Самоунищожаваме се .По дяволите аз не искам.Започвам да създавам списък на проблемите си.Списъците винаги помагат.Въпросът е че се страхувам да го напиша.А мислите ми са толкова разхвърляни се едно вилнее буря в самото ми съзнание.Но въпреки всичко го създавам ,знам коя задача е номер 1 и коя е последна.И сега най-важното нещо е да реша тези задачи,да пробвам ако трябва милиони пъти ,за да мога да ги разреша.Да се пробвам да живея поне със себе си в мир.Да се опитам да се намеря в превода.

Реквием за едно приятелство

Отварям  пощата си,болка!Отварям facebook,болка!Затварям очите си и пред мен са хилядите спомени,за онези "незабравими дни". Истината е че май наистина са незабравими. Но всяка частица от мен желае да ги забрави. Вътрешният ми глас ми нашепва ,че всичко което съм изпитвала аз,всичко за което съм си мислела е лъжа. Прелистих страницата ,но спомените остават.Толкова много боли ,а толкова не си заслужава. Гордостта ми ме притиска,не трябва да мисля за това.И все пак не мога да отрека,че понякога се чувствах наистина добре....

Онази, добрата част от мен, обаче не може да затвори страницата.Държи я открехната, заблуждава съзнанието ми и позволява на спомените да нахлуят. А от тях боли стократно повече отколкото от празнината.Иска ми се да си изплача всичко,но истината е че аз отдавна съм го изплакала.
Затварям очите си и се съсредоточавам над сегашният си живот. Но щом остана насаме с мислите си пред очите ми веднага се явява последният спомен.Той май е най- ужасният от всички.Защото видях истината. Всичките ми страхове станаха реалност.
И все пак не искам да оставам с лоши спомени.Искам някой ден да погледна назад и да се усмихна. Да помня само хубавите моменти,да забравя ,че смятам всичко това за лъжа.Или поне се надявам на устните ми да изгрее усмивка и да си кажа "Благодарна съм на тази жена че ми показва всичко,което някога човек ще иска ,но никога няма- съвършенството!"
 И все пак съм благодарна на живота!Благодарна съм му за онези спомени и уроци.Благодарна съм и на нея за всичко,което ми даде нищо ,че аз за нея не бях толкова добра.

S.A.

И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах

  И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах.Важното е ти да ме разбереш не другите.Защото това е нашият живот , не техните.
 Тази година в учебната ми програма вкараха нов предмет "професионална етика" .На пръв изглежда изключително скучно ,само че не беше така.Попаднахме на учителка ,която обича да анализира хората.Когато влезе в първият ни час тя пожела всеки да се опише с по 3 думи.Моя милост беше предпоследна и имах възможността да чуя как се определят другите от класа ми и когато дойде моят ред някак си знаех какво ще кажа за себе си.Но когато се изправих и започнах да обяснявам характера си намерих точно определение за себе си "Аз съм всичко." ,да ви кажа нямаше второ мнение.

  Това се случи толкова отдавна преди 3 месеца и аз все още си спомням думите си.Защото те се оказаха значително важни за мен.И дори в този момент в които се чувствам и аз не знам как (уморена ,объркана ,наранена ,ядосана ,щастлива,обичана ...) виждам че съм дала точното определение. Защото аз може безкрайно да обичам един човек и безкрайно да го мразя;мога да не се интересувам от даден човек ,но мнението му може да не жегне жестоко.Мога да съм песимист ,а в следващият момент оптимист;мога да забравя незабравим човек.Мога да създам епопея на забравените.
 И в крайна сметка въпреки че до мен определено има хора,които ме обичат понякога се чувствам сама.Понякога не искам никого до себе си освен книга изпълнена с приключения и обрати.Понякога съм повече себе си ,а понякога се губя в превода.Но знам че моето  истинско аз винаги ще е там ,за да може да довърша главата ,да обуя дънките и да изляза ,да отида при хората ,които ме обичат.

S.A.

Един много хубав ден

  Днес денят беше особено хубав.Събудих се към 10 часа направих си съживяваща напитка, седнах в леглото си и взех книгата ,която четях и я прочетох :д(оставаха ми само 2 глави де и държа да кажа че книгата беше много хубава ,и нямам търпение за продължението й). След това разходих моят прекрасен аляски маламут.След като се прибрах сестра ми най-сетне бе станала и мързелувахме двете заедно ,бяхме си самички ,йей.Държа да кажа че днес не бях от най-бързи хора и докато закуся беше станало 12:30.След това оправих малко в нас и излязох.Бях с моя великолепен приятел.Трябваше да свършим малко работа и използвахме деня ,за да свършим много полезни неща и да се разходим.Купихме най-различни глупости де,като кабел ,брошка,сутиен ии платихме Булсаткома на баща му .Е глупости,глупости ама си вършат работа нещата,особено сутиена :Д .Беше много хубаво да си се разхождаме и да си говорим.Даже за награда получих гофрета с шоколад (обожавам гофрети). Помотахме се още малко в тях и се прибрах.И до сегашен час отново мързелувам.Честно ви казвам нямам сили за нищо.Денят така ме е уморил, а и този студ навън.А и какво да правя,разходих си кучето,пуснах пералня,стаята ми има вид,значи всичко е наред.
   Утре обаче трябва да поуча преди рождения ден(да ,да утре съм на рожден ден :Д). Имам доста неща и трябва да се захвана те май не са много тежки :Д.
  Е стига толкова,друг път повече.

S.A.

P.S.Благодаря за страхотния ден гадже.:*