Чудя се какво ли е да живееш цял живот в един дом,с едно училище ,с приятел от детство.Дали е хубаво?Сигурно щеше да ми омръзне до колкото се познавам.Но е ,нямам шанса да знам отговора на този въпрос.
5 години толкова най-много съм се задържала на едно място.Тъжно е .И ми се плаче определено.Се пак ще изгубя почти целия си живот и ще трябва да започна от начало с всичко.
Странното е че никога не съм си събирала багажа.Винаги го е правела мама,е с малко помощ от тате де.Този път искам да го направя аз.Искам внимателно да подредя живота си ,да изхвърля това ,което не е нужно да се помни,а останалата част да я сложа внимателно в кашони и да я отнеса със себе си ,където и да отида.
"Може ли да получа още една целувка,още едно докосване.Просто не мога да се наситя.Но сега бързам,трябва да отлетя надалеч....." .За последен път да почувствам всичко.И после да си отида.
"Виж не искам да печеля ,ако моето сърце ще загуби.." Но истината е че нямам избор.Ще трябва да променя живота си.Колкото и да е гадно.Може би този път ще намеря моя дом!
Ако можех да остана...Истината е че дори не знам дали ми се иска да остана.Искам да съм в същия квартал,близо до приятелите ми,до училището ми.Но искам и вкъщи.
Е и все пак съм една голяма оптимистка(понякога) и се надявам да не се наложи да се местя и да съм си вкъщи едновременно,при хората винаги има начин се пак .ХД
Целувки и прегръдки S.A
0 коментара:
Публикуване на коментар