Опит да намериш себе си..

  Усещам че имам да кажа хиляди,дори милиони неща.За  това колко щастлива бях последните 3 дни(като цяло).За това че има тъпи неща в живота ,които някак си нямат обяснение. За това че нямам идея как да постъпя. За това че някъде по пътя загубих всичко,моите ценности, принципите ми,същността ми. Понякога се чудя коя по дяволите съм аз.Дали наиста съм толкова добра колкото смятам всъщност.Понякога си мисля че съм най-лошият човек на света, но в крайна сметка осъзнавам ,че това са моите чувства и аз просто им се поддавам. Понякога излиза че за да си добър човек трябва да загърбиш всичко,което смяташ за правилно и грешно само за да може да има мир ,ако другата личност естествено благоволи ,а не продължи да се заяжда.Пиша тези редове с надеждата да достигна до себе си.Надям се сред всички тези спонтанни мисли в главата ми ще се формира някоя брилянтна идея ,която да ме изкара от това положение.
   " Няма проблеми има само задачи с които трябва да се справим!" Звучи ми някак мъдро.Когато го чух за първи път не бях съгласна ,но ето че размишлявайки за себе си реших че може би има истина в това.Защото все пак проблемите са нещо с което трябва да се справим.Е ето нека ги наречем задачи.Задачите са хиляди ,дори милиони и ако не ги решаваш се трупат още и още.Усложняват живота на максимум.Живота е малко като игра,ако искаш да минеш в друг ниво да получиш повече сребърни монети,злато или каквото и да е там ,трябва да решаваш проблемите.По  дяволите ,защо е толкова трудно.Не искам всичко да е просто,но понякога всичко изглежда толкова трудно и в един момент просто се отказваш.Както всички други стоим на едно място чакайки нещо да ни се случи.Нещо което да преобърне живота ни ,но доста често то не идва и продължаваме да стоим на едно място,затънали до гуша в тинята на нашия живот.В лъжите които сме създали.Маската не може да ни предпази. Самоунищожаваме се .По дяволите аз не искам.Започвам да създавам списък на проблемите си.Списъците винаги помагат.Въпросът е че се страхувам да го напиша.А мислите ми са толкова разхвърляни се едно вилнее буря в самото ми съзнание.Но въпреки всичко го създавам ,знам коя задача е номер 1 и коя е последна.И сега най-важното нещо е да реша тези задачи,да пробвам ако трябва милиони пъти ,за да мога да ги разреша.Да се пробвам да живея поне със себе си в мир.Да се опитам да се намеря в превода.

Реквием за едно приятелство

Отварям  пощата си,болка!Отварям facebook,болка!Затварям очите си и пред мен са хилядите спомени,за онези "незабравими дни". Истината е че май наистина са незабравими. Но всяка частица от мен желае да ги забрави. Вътрешният ми глас ми нашепва ,че всичко което съм изпитвала аз,всичко за което съм си мислела е лъжа. Прелистих страницата ,но спомените остават.Толкова много боли ,а толкова не си заслужава. Гордостта ми ме притиска,не трябва да мисля за това.И все пак не мога да отрека,че понякога се чувствах наистина добре....

Онази, добрата част от мен, обаче не може да затвори страницата.Държи я открехната, заблуждава съзнанието ми и позволява на спомените да нахлуят. А от тях боли стократно повече отколкото от празнината.Иска ми се да си изплача всичко,но истината е че аз отдавна съм го изплакала.
Затварям очите си и се съсредоточавам над сегашният си живот. Но щом остана насаме с мислите си пред очите ми веднага се явява последният спомен.Той май е най- ужасният от всички.Защото видях истината. Всичките ми страхове станаха реалност.
И все пак не искам да оставам с лоши спомени.Искам някой ден да погледна назад и да се усмихна. Да помня само хубавите моменти,да забравя ,че смятам всичко това за лъжа.Или поне се надявам на устните ми да изгрее усмивка и да си кажа "Благодарна съм на тази жена че ми показва всичко,което някога човек ще иска ,но никога няма- съвършенството!"
 И все пак съм благодарна на живота!Благодарна съм му за онези спомени и уроци.Благодарна съм и на нея за всичко,което ми даде нищо ,че аз за нея не бях толкова добра.

S.A.

И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах

  И бях там и ме нямаше. Но пък никога не те напуснах.Важното е ти да ме разбереш не другите.Защото това е нашият живот , не техните.
 Тази година в учебната ми програма вкараха нов предмет "професионална етика" .На пръв изглежда изключително скучно ,само че не беше така.Попаднахме на учителка ,която обича да анализира хората.Когато влезе в първият ни час тя пожела всеки да се опише с по 3 думи.Моя милост беше предпоследна и имах възможността да чуя как се определят другите от класа ми и когато дойде моят ред някак си знаех какво ще кажа за себе си.Но когато се изправих и започнах да обяснявам характера си намерих точно определение за себе си "Аз съм всичко." ,да ви кажа нямаше второ мнение.

  Това се случи толкова отдавна преди 3 месеца и аз все още си спомням думите си.Защото те се оказаха значително важни за мен.И дори в този момент в които се чувствам и аз не знам как (уморена ,объркана ,наранена ,ядосана ,щастлива,обичана ...) виждам че съм дала точното определение. Защото аз може безкрайно да обичам един човек и безкрайно да го мразя;мога да не се интересувам от даден човек ,но мнението му може да не жегне жестоко.Мога да съм песимист ,а в следващият момент оптимист;мога да забравя незабравим човек.Мога да създам епопея на забравените.
 И в крайна сметка въпреки че до мен определено има хора,които ме обичат понякога се чувствам сама.Понякога не искам никого до себе си освен книга изпълнена с приключения и обрати.Понякога съм повече себе си ,а понякога се губя в превода.Но знам че моето  истинско аз винаги ще е там ,за да може да довърша главата ,да обуя дънките и да изляза ,да отида при хората ,които ме обичат.

S.A.

Един много хубав ден

  Днес денят беше особено хубав.Събудих се към 10 часа направих си съживяваща напитка, седнах в леглото си и взех книгата ,която четях и я прочетох :д(оставаха ми само 2 глави де и държа да кажа че книгата беше много хубава ,и нямам търпение за продължението й). След това разходих моят прекрасен аляски маламут.След като се прибрах сестра ми най-сетне бе станала и мързелувахме двете заедно ,бяхме си самички ,йей.Държа да кажа че днес не бях от най-бързи хора и докато закуся беше станало 12:30.След това оправих малко в нас и излязох.Бях с моя великолепен приятел.Трябваше да свършим малко работа и използвахме деня ,за да свършим много полезни неща и да се разходим.Купихме най-различни глупости де,като кабел ,брошка,сутиен ии платихме Булсаткома на баща му .Е глупости,глупости ама си вършат работа нещата,особено сутиена :Д .Беше много хубаво да си се разхождаме и да си говорим.Даже за награда получих гофрета с шоколад (обожавам гофрети). Помотахме се още малко в тях и се прибрах.И до сегашен час отново мързелувам.Честно ви казвам нямам сили за нищо.Денят така ме е уморил, а и този студ навън.А и какво да правя,разходих си кучето,пуснах пералня,стаята ми има вид,значи всичко е наред.
   Утре обаче трябва да поуча преди рождения ден(да ,да утре съм на рожден ден :Д). Имам доста неща и трябва да се захвана те май не са много тежки :Д.
  Е стига толкова,друг път повече.

S.A.

P.S.Благодаря за страхотния ден гадже.:*

Чао 2012

Е крайно време е да загърбим лошите моменти  и да продължим.Все пак идва нова година.
Като се замисля за старата не беше толкова лоша.Завърших училище само с една 5ца и всичко останало 6ци.Имам си страхотно гадже.Почти изпълних списъка си с желания за 2012.Обогатих си гардероба.Купих си и получих много книги,които исках.Захванах се с поредица,която не подозирах,че ще ми хареса,а сега я боготворя.Справям се с повечето неща.Е за сега май е добре.Е да имаше и лоши моменти и при това много.Но точно в момента не искам да мисля  за тях.Точно в момента мисля за това как пръстите ми барабанят по клавишите, за силната музика в слушалките ми,за момента в който ще имам всичко за което съм мечтала,за книги.Общо взето хиляди неканени мисли бушуват в главата ми.Но са добре дошли,защото опредено не искам да мисля за това че новата година ми се проваля.Докато се опитвам да задържа сълзите в очите си се опитвам да мисля за хубави неща,все едно се опитвам да полетя.Само ми трябва малко прах от фея.Чудя се дали заслужавам всичко това.Е да вярно е че съм доста сприхава,но това е ,защото хората яко ми лазят по нервите.Докато вижте книгите да далеч по добри.Може да имат лош край,но знаеш че е книга и ако има лош край значи не си заслужава парите.Не знам кога станах толкова необщителен човек.Истината е че повечето хора са  ми интересни,но когато ги опознаеш просто се разочаровам от повечето,а тези които харесвам е има още много хора при които трябва да отидат...
 Може би в списъка ми за 2013 трябва да напиша да свикна с хората около мен.Да положа усилия .Но за какво?Тези,които са ми наистина приятели са до мен нищо ,че съм сприхава понякога.Трябва да помисля.А едно нещо със сигурност трябва да го има "Да прикривам умело  чувствата си.".Не че е лошо да си емоционален (е според мен),но това ме вкарва в доста бели :д.
Обичам се такава каквато съм,просто трябва да се до усъвършенствам. 
Е приятно прекарване от мен.Ще се видим догодина.

S.A.

Сломена

 Искам да се свия на кълбо между завивките.Нека това бъде моето скривалище.Нека никой не ме намери никога.Искам да стоя там и да живея само с мечтите.Страх ме е да стана.Защо?Защото колкото повече се  боря толкова по-зле става.А аз не мога да стоя и да гледам как умирам.Не мога да се променя.Аз съм това,което съм благодарение на себе си и на никой друг. Всички хора които ме "обичаха" бяха там само за миг и си отидоха.А тези които продължават да са "до мен" се промениха ,тях вече не ги интересува дали съм добре или не.Толкова отчаяна, искам да се боря ,но и толкова ме е страх,защото колкото повече думи кажа толкова повече ще ме накарат да съжалявам. А колкото по-малко,толкова по-малко ме чуват, че изобщо говоря.
 Затова искам да се сгуша на сигурно и топло под юргана,да гушна мечетата и просто да изчезна. Не да умра, не да се променя ,а да изчезна.Вселената да ме погълне.Искам да бъда звезда, недостижима за никого .Или вълк в гората .Див ,красив и свободен.Просто не бих искала да съм човек. Не искам да знам какво е любов.Не си заслужава.Аз просто загубих себе си, докато се опитвах да дам всичко на всички.И продължавам да се губя, за да мога да обичам.
 Може би някой ден ще мога да съм онова всичко,което бях.Но за сега завесите се спуснаха и душата ми се пръсна на части.А звука от разрушението продължава да кънти в главата ми...

S.A.

Мъката

"Казват, че мъката преминава през пет етапа.Първо е отричането.Следвано от гнева. След това идва договаряне,депресия и приемане.Но мъката е безпощаден господар.Точно,когато мислиш ,че си свободен осъзнаваш ,че никога не си имал шанса за това."

 Живота е прекалено сложен.В един момент може да си най-щастливия човек на света,а в следващия да си съсипан.Колелото се върти и върти....

 Иска ми се да кажа че съм щастлива ,че успявам да се преборя в трудните моменти и да продължа.Да кажа че съм страхотна късметлийка,че до мене пълно с хора,които ме обичат и подкрепят.Че всичко е гладко и спокойно и върви по мед и масло.Но така ли е всъщност?!
 Предната сутрин беше разтърсваща.Събудих се общо взето от болки в корема и то много силни.Повъртях се половин час, след което станах изпих едно хапче спазмалгон гушнах лаптопа и си пуснах сериала "Отмъщението" .Епизода ми напомни за загубата някой който е бил с мен през по-голямата част от живота ми,но после си отиде.Напомни за пронизващата болка,чувството за вина ,отичането,гнева,депресията и приемането на живота такъв какъв стана след това.Все пак нямаме избор трябва да продължим да живеем.Ежедневието се грижи за това да не мислим постоянно за загубата.Но мъката си е там и просто чака да се отдадем на чувствата си.
 И все пак за мен смъртта е спасение.Живота на земята е прекалено лош за добрите същества.Трябва да си спомняш само хубавите мигове, да мислиш ,че е на по-хубаво място,да се усмихнеш и да продължиш твоя живот...
 Искам ми се да имам шанс да живея един по-добър живот.Но се съмнявам да го доживея.Старая се наистина,но когато всички видят ,че съм добра се подиграват с мен.Всъщност истината е че хората заслужават цялата мъка, просто защото сме жестоки!

S.A.