Мъката

"Казват, че мъката преминава през пет етапа.Първо е отричането.Следвано от гнева. След това идва договаряне,депресия и приемане.Но мъката е безпощаден господар.Точно,когато мислиш ,че си свободен осъзнаваш ,че никога не си имал шанса за това."

 Живота е прекалено сложен.В един момент може да си най-щастливия човек на света,а в следващия да си съсипан.Колелото се върти и върти....

 Иска ми се да кажа че съм щастлива ,че успявам да се преборя в трудните моменти и да продължа.Да кажа че съм страхотна късметлийка,че до мене пълно с хора,които ме обичат и подкрепят.Че всичко е гладко и спокойно и върви по мед и масло.Но така ли е всъщност?!
 Предната сутрин беше разтърсваща.Събудих се общо взето от болки в корема и то много силни.Повъртях се половин час, след което станах изпих едно хапче спазмалгон гушнах лаптопа и си пуснах сериала "Отмъщението" .Епизода ми напомни за загубата някой който е бил с мен през по-голямата част от живота ми,но после си отиде.Напомни за пронизващата болка,чувството за вина ,отичането,гнева,депресията и приемането на живота такъв какъв стана след това.Все пак нямаме избор трябва да продължим да живеем.Ежедневието се грижи за това да не мислим постоянно за загубата.Но мъката си е там и просто чака да се отдадем на чувствата си.
 И все пак за мен смъртта е спасение.Живота на земята е прекалено лош за добрите същества.Трябва да си спомняш само хубавите мигове, да мислиш ,че е на по-хубаво място,да се усмихнеш и да продължиш твоя живот...
 Искам ми се да имам шанс да живея един по-добър живот.Но се съмнявам да го доживея.Старая се наистина,но когато всички видят ,че съм добра се подиграват с мен.Всъщност истината е че хората заслужават цялата мъка, просто защото сме жестоки!

S.A.