Сломена

 Искам да се свия на кълбо между завивките.Нека това бъде моето скривалище.Нека никой не ме намери никога.Искам да стоя там и да живея само с мечтите.Страх ме е да стана.Защо?Защото колкото повече се  боря толкова по-зле става.А аз не мога да стоя и да гледам как умирам.Не мога да се променя.Аз съм това,което съм благодарение на себе си и на никой друг. Всички хора които ме "обичаха" бяха там само за миг и си отидоха.А тези които продължават да са "до мен" се промениха ,тях вече не ги интересува дали съм добре или не.Толкова отчаяна, искам да се боря ,но и толкова ме е страх,защото колкото повече думи кажа толкова повече ще ме накарат да съжалявам. А колкото по-малко,толкова по-малко ме чуват, че изобщо говоря.
 Затова искам да се сгуша на сигурно и топло под юргана,да гушна мечетата и просто да изчезна. Не да умра, не да се променя ,а да изчезна.Вселената да ме погълне.Искам да бъда звезда, недостижима за никого .Или вълк в гората .Див ,красив и свободен.Просто не бих искала да съм човек. Не искам да знам какво е любов.Не си заслужава.Аз просто загубих себе си, докато се опитвах да дам всичко на всички.И продължавам да се губя, за да мога да обичам.
 Може би някой ден ще мога да съм онова всичко,което бях.Но за сега завесите се спуснаха и душата ми се пръсна на части.А звука от разрушението продължава да кънти в главата ми...

S.A.