Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."


P.S Текстът е копиран.Авторските права са нечии други ХД...Просто много ми хареса. Надявам се и на вас,скъпи  мои читатели.

Няма те

Стоя неподвижно и те усещам.Присъствието ти,аромата на кожата ти.Чувам дишането ти,биенето на сърцето ти.Правя крачка и вече те няма.Не те усещам.Не те чувам.Невъзможно е.Няма те..........

                                                                                                                                     S.A                     

Hold My Hand

Какво стана??

Животът се промения.Ежеднвието се променя и в един момент всичко е различно...

Така стана и с мен.Някой неща се промениха ,други хора бяха до мен докaто някой отсътсваха.Тези други хора промениха мен,промениха животът ми.Гледната ми точка.С тези хора имах един страхотни моменти.Моменти които никога няма да забравя.И за пръв път от много време границите бяха някъде далеч.....Мина време и като че ли животът ми се върна с границите.Онези граници на нормалното.Границите ,които до скоро бяха в миналото.Миналото отново се превърна в бъдеще.А какво стана с настоящето ?Къде отиде то?Какво стана с онези ,другите хора?Защо се подминаваме сега?Като непознати....
Мога ли да запязя себе си,същността си и онези ,другите хора,които промениха животът ми??

Просмукани от пръстите думи и благодарност

Хей.Здравейте.Занам че не съм писала от доста време ,а и си  обещах да направя цяла стратия за 23.12.2010 (един наистина страхотен ден,прекаран с едни страхотни хора и едни страхотни подаръци и едни страхотни кънки ХД...да се похваля не паднах нито веднъж (sun) ),но напоследък нямах никакво време,а когато имах нямах вдъхновение....

Честно казано сега също не знам какво да напиша.Трия вече за трети път...Накратко,ваканцията ми се отрази добре.Спане до късно,подаръци,разходки и вълнения.Гадното бе че както пишеше и в хороскопа ми наистина се сблъсках с призраците от миналото.Който бяха така добри да ми напомнят ,че миналото не си отива,има само затишие на нещата преди голяма буря.

Е както и да е сега искам да напиша нещо последно и да приключвам че думите просмуками от прътите ми свършват ХД...Искам да поздравя моята най-добра приятелка ,Стеф за рожденият и ден.И да й пожелая всичкото здраве,щастие ,любов и  късмет на света  ,защото тя ги заслужава.Ти си най-добрата Стеф и винаги ще се радвам и ще благодаря на Бога (създателя както си го наричам аз) за това че те срещнах....=]

 

 23.12.2010

                                                                                                              

Разгневена и решителна

Ще бъда честна.Бясна съм.И то не от днес,не от вчера ами сигурно от срядата.
Бясна съмна глупавите хорица,който измислят смотани правила,който сме длъжни да спазваме ..или всъщност какво ще стане?..Бясна съм на хората ,който се предават без бой,на хората който оставят животът да тече без да се замислят дали правилно са постъпили.Бясна съм на хората ,който се страхуват.На тези който се възгордяват и ти приказват зад гърба,но щом се обърнеш веднага млъкват.Бясна съм и на тези който изхвърлят домашните си любимци.Дам може би на тях съм ядосана най-много ,на тези коравосърдени,отвратителни,мазни,долни,гнусни и още какви ли не същества.Как може дори само да си помислиш да го направиш.Та то е живо същество,то диша ,храни се,обича...За мен това е по-лошо дори и от убийството.Защото поне докато убиваш човек го правиш сравнително бързо,а когато изхвърляш най-добрия си приятел(защото това са домашните любимци,няма значение  дали са кучета или котки,дали са падагали или хамстери,те са нашите най-добри приятели)той умира бавно.Дали ще е от липсата храна или от студ,дали ще го блъсне кола или.....охх не ми се иска да продължавам защото вече ще откача.Та до къде бях стигнала,а да ..Бясна съм и на смотаните родители който не могат да контролират децата си.Толкова ли не може да провериш дали детето ти излиза като пълна к*рветина (или парцали както ги нарича баща ми) или като нормално дете.Толкова ли не можеш да се поинтересуваш къде е детето ти ,а не "О не тя/той е с онзи или онази" и до тук.Е да му се незнае родителите сте.А децата ви пропадат...Отчаивам се. Около мен е пълно с 12-13 годишни момичета,който пушат ,пият,постоянно са по купони,обличат се като да не казвам какво и имат толкова грим по лицата си ,че дори е грозно(оранжево с черничко и под пласта грозно,познаите какво е това.А да естествено че е кифла)..Докъде стигнахме само...
Е виждате че отново съм изгубила моя така крехък баланс.Но какво да направя такава съм, импулсивна.Дори като чуя или напиша тази дума кръвта ми почва да кипи.И говоря съвсем сериозно.Простото защото това е една от думиите ,които ме определят много точно от една страна.От другата може би е чувствителна и наивна,но да сменя темата за личната ми самооценка и без това  не сме съм в час по психология.

кой би го наранил..о да забравих за чудовищата

Там стигнах до главното, пак съм ядосана и то много и дори да опитам да оправя настроението си винаги идва нещо гадно.Надявам се гадостта да е свършила и пазара утре(ще ходя за дрешки) да оправи настроението ми и да повдигне духа ми.Въпреки че успешно мога да се разсея като например днес в часа по английски в който класната направо щях да я удоша ,си хванах книжката "Дарба:Далеч от очите,далеч от ума"(страхотна е) и успях да разсея и без това претъпкания си с информация мозък.Но работата е там че не икам да се разсейвам ,а да реша проблемите си и мисля да започна още от сега ,като спра да мисля да глупавите закъснения и забравянето на домашните и да се стегна за второто,а за първото въобще да не ми пука... Решена съм вече.Защото дори и най-малките неща в живота имат значение...Трябва и  да се захвана с оправянято на   стаята ми която е пълен хаос(колко обичам тази дума) .И да оправя  едно от най-важните неща в живота ми...

Зимна приказка

Всички знаем прогнозата за времето.Студено,ще вали и ще духа.Нo хубавото е че когато е студено няма гаден дъжд,а има хубав и прекрасен бял сняг(докато не стане на киша или не се разтопи в обувките ти XD естествено).
 Днес цял ден в София не е спряло да вали.Малки пухкави снежинки се сипеха от небето целия ден.И сега в резултат на упоритата работа на "снешинките" градът прилича като изваден от илюстрациите на някоя книжка.Всичко е бяло и блести.Дърветата приличат на застнали с бяло одеало.А небето, освем че беше сиво, в късния следобед бе станало буквално розово..
Честита зима мой мили читатели и не се мусете на снегът ,защото той може да бъде и гаден ,но може да бъде и чудесно средство за забавление...