Разгневена и решителна

Ще бъда честна.Бясна съм.И то не от днес,не от вчера ами сигурно от срядата.
Бясна съмна глупавите хорица,който измислят смотани правила,който сме длъжни да спазваме ..или всъщност какво ще стане?..Бясна съм на хората ,който се предават без бой,на хората който оставят животът да тече без да се замислят дали правилно са постъпили.Бясна съм на хората ,който се страхуват.На тези който се възгордяват и ти приказват зад гърба,но щом се обърнеш веднага млъкват.Бясна съм и на тези който изхвърлят домашните си любимци.Дам може би на тях съм ядосана най-много ,на тези коравосърдени,отвратителни,мазни,долни,гнусни и още какви ли не същества.Как може дори само да си помислиш да го направиш.Та то е живо същество,то диша ,храни се,обича...За мен това е по-лошо дори и от убийството.Защото поне докато убиваш човек го правиш сравнително бързо,а когато изхвърляш най-добрия си приятел(защото това са домашните любимци,няма значение  дали са кучета или котки,дали са падагали или хамстери,те са нашите най-добри приятели)той умира бавно.Дали ще е от липсата храна или от студ,дали ще го блъсне кола или.....охх не ми се иска да продължавам защото вече ще откача.Та до къде бях стигнала,а да ..Бясна съм и на смотаните родители който не могат да контролират децата си.Толкова ли не може да провериш дали детето ти излиза като пълна к*рветина (или парцали както ги нарича баща ми) или като нормално дете.Толкова ли не можеш да се поинтересуваш къде е детето ти ,а не "О не тя/той е с онзи или онази" и до тук.Е да му се незнае родителите сте.А децата ви пропадат...Отчаивам се. Около мен е пълно с 12-13 годишни момичета,който пушат ,пият,постоянно са по купони,обличат се като да не казвам какво и имат толкова грим по лицата си ,че дори е грозно(оранжево с черничко и под пласта грозно,познаите какво е това.А да естествено че е кифла)..Докъде стигнахме само...
Е виждате че отново съм изгубила моя така крехък баланс.Но какво да направя такава съм, импулсивна.Дори като чуя или напиша тази дума кръвта ми почва да кипи.И говоря съвсем сериозно.Простото защото това е една от думиите ,които ме определят много точно от една страна.От другата може би е чувствителна и наивна,но да сменя темата за личната ми самооценка и без това  не сме съм в час по психология.

кой би го наранил..о да забравих за чудовищата

Там стигнах до главното, пак съм ядосана и то много и дори да опитам да оправя настроението си винаги идва нещо гадно.Надявам се гадостта да е свършила и пазара утре(ще ходя за дрешки) да оправи настроението ми и да повдигне духа ми.Въпреки че успешно мога да се разсея като например днес в часа по английски в който класната направо щях да я удоша ,си хванах книжката "Дарба:Далеч от очите,далеч от ума"(страхотна е) и успях да разсея и без това претъпкания си с информация мозък.Но работата е там че не икам да се разсейвам ,а да реша проблемите си и мисля да започна още от сега ,като спра да мисля да глупавите закъснения и забравянето на домашните и да се стегна за второто,а за първото въобще да не ми пука... Решена съм вече.Защото дори и най-малките неща в живота имат значение...Трябва и  да се захвана с оправянято на   стаята ми която е пълен хаос(колко обичам тази дума) .И да оправя  едно от най-важните неща в живота ми...