Мразя училището си

Мразя училището си.Имам чувството ,че когато отивам там отивам в затвора. Тъпи униформи ,"прилично поведение",изобилие от кифли и парцали,  почетните пе-да-ли (извинявам се за нецензорираната дума)и тъпите учители(като изключим няколко като госпожата по история,физика и нямам представа, може би свършиха).И като капак на всичко ужасно трябва да се държим прилично ,което на директорски език означава седем часа да си седим на чинчетата и да не ставаме.Иначе ,иначе ние сме вновни за всичко....
Поредната тъпотия  за която ни се скараха  е падането на мазилката на стената до вратата .Е  как няма да падне като вратата постоянно се треска ,но това е друг въпрос ,който включва мързелът на майстора ни и тъпата училищна сграда ,която се  руши  постоянно.Та сега цялия клас ще получи наказание( за мен е второ и могат да ми спрат стипендията от което естествено побеснявам).Е може би трябва да призная че имам малка вина,защото тъпата мазилка падна ,когато аз затворих вратата,но представете си едно 15 годишно момиче да тругне за чупи стена.Абсурдно ,нали?!Но както и да е трябваше да търпим конско ,да бъдем наказани и охххх ,защото по дяволите нарочват точно нашия клас...

Хубавота е че говорих с тате и ако класната ни не може да се справи(което се случва всеки път) той лично ще отиде да се разправя .И ако не стане на неговото ще пусне оплакване в министерството(да тате си е двете крайности също като мен Хд ..май няма спор на кого съм се метнала по характер Хд) .Нещото което не ми харесва обаче е че може и да ме премести в друго училище(става въпрос за Тоха в Банкия ),а на мен това хич не ми се нрави.Нека си го кажем направо ,никой не обича новите училища ,ако можехме да започнем в едно и да си  останем там през цялото време хич нмаше да е зле....Но това е фантазия, реалността е друга..Борба да почучиш всичко,което някога си искал...А точно в момента искам едно нармално училище и по-слаб директорски "контрол"..

Inocence

Обичам различните неща.Абстрактните и колосалните също.Обичам да съм различна,открояваща се от останалите,луда и дори перфектна(но разбира се последното не ми се получава ,естестевно защото хората не са перфектни ..не че не го разбирам ,напротив,ако бяхме перфектни нямаше да сме хора).Често приятелите ми ме наричат луда,но не се засягам .За мен това е комплимет.Защото аз и не ценя да съм с всички си.Нека съм честна, ако бях с всичкия си отдавна нямаше да съм тук,едва ли щяхда имам блог и едва ли щях да съм получила и изгубила нещата ,които са в ръцете ми...

Но напоследък времето честно си играе мръсни номера с мен.Подхвърля ме на някъде и около мен е пълна каша.Напреганата съм,ядосана съм и чувството че искам да пребия повечето хора ,които ми се изпречват на пътя, не отминава.Искам да се успокоя.Да се отпусна и да не се ядосвам на хората.Иска ми се на съм някак си невинна.Точно като в онази песен на Аврил Innocence.....И само тези различни неща ми позволяват да се почувствам така,миолетно ,но все пак е нещо...

                                    To be continued....

Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."
И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.
Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.
Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"
Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."


P.S Текстът е копиран.Авторските права са нечии други ХД...Просто много ми хареса. Надявам се и на вас,скъпи  мои читатели.

Няма те

Стоя неподвижно и те усещам.Присъствието ти,аромата на кожата ти.Чувам дишането ти,биенето на сърцето ти.Правя крачка и вече те няма.Не те усещам.Не те чувам.Невъзможно е.Няма те..........

                                                                                                                                     S.A                     

Hold My Hand

Какво стана??

Животът се промения.Ежеднвието се променя и в един момент всичко е различно...

Така стана и с мен.Някой неща се промениха ,други хора бяха до мен докaто някой отсътсваха.Тези други хора промениха мен,промениха животът ми.Гледната ми точка.С тези хора имах един страхотни моменти.Моменти които никога няма да забравя.И за пръв път от много време границите бяха някъде далеч.....Мина време и като че ли животът ми се върна с границите.Онези граници на нормалното.Границите ,които до скоро бяха в миналото.Миналото отново се превърна в бъдеще.А какво стана с настоящето ?Къде отиде то?Какво стана с онези ,другите хора?Защо се подминаваме сега?Като непознати....
Мога ли да запязя себе си,същността си и онези ,другите хора,които промениха животът ми??

Просмукани от пръстите думи и благодарност

Хей.Здравейте.Занам че не съм писала от доста време ,а и си  обещах да направя цяла стратия за 23.12.2010 (един наистина страхотен ден,прекаран с едни страхотни хора и едни страхотни подаръци и едни страхотни кънки ХД...да се похваля не паднах нито веднъж (sun) ),но напоследък нямах никакво време,а когато имах нямах вдъхновение....

Честно казано сега също не знам какво да напиша.Трия вече за трети път...Накратко,ваканцията ми се отрази добре.Спане до късно,подаръци,разходки и вълнения.Гадното бе че както пишеше и в хороскопа ми наистина се сблъсках с призраците от миналото.Който бяха така добри да ми напомнят ,че миналото не си отива,има само затишие на нещата преди голяма буря.

Е както и да е сега искам да напиша нещо последно и да приключвам че думите просмуками от прътите ми свършват ХД...Искам да поздравя моята най-добра приятелка ,Стеф за рожденият и ден.И да й пожелая всичкото здраве,щастие ,любов и  късмет на света  ,защото тя ги заслужава.Ти си най-добрата Стеф и винаги ще се радвам и ще благодаря на Бога (създателя както си го наричам аз) за това че те срещнах....=]

 

 23.12.2010