Inocence

Обичам различните неща.Абстрактните и колосалните също.Обичам да съм различна,открояваща се от останалите,луда и дори перфектна(но разбира се последното не ми се получава ,естестевно защото хората не са перфектни ..не че не го разбирам ,напротив,ако бяхме перфектни нямаше да сме хора).Често приятелите ми ме наричат луда,но не се засягам .За мен това е комплимет.Защото аз и не ценя да съм с всички си.Нека съм честна, ако бях с всичкия си отдавна нямаше да съм тук,едва ли щяхда имам блог и едва ли щях да съм получила и изгубила нещата ,които са в ръцете ми...

Но напоследък времето честно си играе мръсни номера с мен.Подхвърля ме на някъде и около мен е пълна каша.Напреганата съм,ядосана съм и чувството че искам да пребия повечето хора ,които ми се изпречват на пътя, не отминава.Искам да се успокоя.Да се отпусна и да не се ядосвам на хората.Иска ми се на съм някак си невинна.Точно като в онази песен на Аврил Innocence.....И само тези различни неща ми позволяват да се почувствам така,миолетно ,но все пак е нещо...

                                    To be continued....