Just me

Знам че не съм писала от много време,но просто музата ми изчезна.Преминах през промяна,която остави белег някъде в мен и знам че аз никога няма да съм същата.Не знам дали това е за добро ,но предпологам ,че нищо вече не може да се направи.Времето ще покаже дали това е за добро или лошо.Но се пак "Каквото и да става животът продължава"...

Заради тази промяна станаха някой неща..Неразбории с приятели,родители,критични оценки(някои от нещата още са си тук ;Д).Но се старая да поправям грешките си .Знам че сгреших за много неща,но определено не съм виновна само аз .Както "за една раздяла са нужни двама " така и за един спор също.
Страмно е как се промениям,но част от мен винаги си остава същата.Като това адски много да обичам и като това че винаги прощавам.Е да нещата никога няма да са същите,но това е и за добро.Никога няма да допускам грешките в миналото.Има само бъдеще и настояше за което се борим със зъби и нокти.Опитвайки се да бъдем умни,интелигентни,възпитани и добри приятели.Опиваме се да се справим с хорското мнение както и с големия "морал".Опитвайки се накараме родителите ни да се гордеят с нас,учителите да не ни нарочват.Но и в същото време да запазим приятествата си и никога да не забравяме децата в нас,които са скрити надълбоко в душите и сърцата ни...
Животът е туден и мисля че никои няма да го отрече.Но той може да бъде и адски хубав.Напоследък забравих за това и много съжелявам.Защото въпреки всичко аз мога да намеря себе си и да се преборя със всичко и всеки застанал на пътя ми...