Отварям пощата си,болка!Отварям facebook,болка!Затварям очите си и пред мен са хилядите спомени,за онези "незабравими дни". Истината е че май наистина са незабравими. Но всяка частица от мен желае да ги забрави. Вътрешният ми глас ми нашепва ,че всичко което съм изпитвала аз,всичко за което съм си мислела е лъжа. Прелистих страницата ,но спомените остават.Толкова много боли ,а толкова не си заслужава. Гордостта ми ме притиска,не трябва да мисля за това.И все пак не мога да отрека,че понякога се чувствах наистина добре....
Онази, добрата част от мен, обаче не може да затвори страницата.Държи я открехната, заблуждава съзнанието ми и позволява на спомените да нахлуят. А от тях боли стократно повече отколкото от празнината.Иска ми се да си изплача всичко,но истината е че аз отдавна съм го изплакала.
Затварям очите си и се съсредоточавам над сегашният си живот. Но щом остана насаме с мислите си пред очите ми веднага се явява последният спомен.Той май е най- ужасният от всички.Защото видях истината. Всичките ми страхове станаха реалност.
И все пак не искам да оставам с лоши спомени.Искам някой ден да погледна назад и да се усмихна. Да помня само хубавите моменти,да забравя ,че смятам всичко това за лъжа.Или поне се надявам на устните ми да изгрее усмивка и да си кажа "Благодарна съм на тази жена че ми показва всичко,което някога човек ще иска ,но никога няма- съвършенството!"
И все пак съм благодарна на живота!Благодарна съм му за онези спомени и уроци.Благодарна съм и на нея за всичко,което ми даде нищо ,че аз за нея не бях толкова добра.
S.A.
